На следващата сутрин Никол и Рийган отново се появиха в стаята. Лея изпъшка и се зави през глава.
— О, не, Лея — засмя се Рийган. — Посрещни деня с усмивка.
Издърпа завивките, но Лея сама слезе към стаята на „мъченията“.
— Изгарях от нетърпение да направя това — каза Никол, като свали бонето от мръсната й коса. — Чудя се какъв ли цвят е?
Лея седна на един твърд стол. Никол разресваше косите й. Четката беше толкова твърда и тази жена толкова силно я впиваше в кожата й, че в очите на Лея се появиха сълзи.
— Пърхот — промърмори Никол.
Лея дори не знаеше какво значи това. През това време Рийган мажеше лицето й с овесена маска. Когато маската изсъхна, те започнаха да мият главата й. Четири пъти слагаха шампоан, за да могат да отмият наслояваните в продължение на години мазнина и мръсотия.
— Кълна се, че забелязвам червеникави оттенъци — каза Никол.
Дори мокра, Лея чувстваше главата си по-лека от всякога. Преди да успее да продума, Никол започна да маже пълни шепи майонеза върху чистата й коса. Завиха я с гореща хавлиена кърпа и я оставиха сама в затъмнената стая с глава назад и стъргани сурови картофи под очите.
Тя продължаваше да мисли за Уесли. „Аз наистина съм негова съпруга и той заслужава да изтърпя всичко това.“
Вечерта измиха косата й и я изплакнаха с дъждовна вода, лимонов сок, оцет и розмарин. Никол бе покрила всички огледала по пътя от спалнята на Уесли до помещенията, където работеха. Тя нямаше представа как изглежда, но когато потъваше в леглото си, знаеше, че ухае на хубаво.
Лея се ужаси, когато разбра, че Никол и Рийган очакват от нея да сменя бельото си и да се къпе всеки ден. Мислеше, че ще приключи веднъж завинаги с тези процедури. Но на третия ден отново я потопиха във ваната. Те бяха решени да омекотят получените от години тежък труд мазоли по тялото й. Жулеха лактите и колената й, избелваха ги с лимонов сок и масажираха с ягодов крем. Непрекъснато я поучаваха. Никол я учеше как да се грижи за кожата и косата си, дори ако е прекарала цял ден на полето зад конския впряг. Понеже не можеше да чете, налагаше се да помни наизуст рецептите за кремове, маските за лице, балсамите за коса, шампоаните и така нататък. Караха я да рецитира всичко това дори насън. След две седмици Никол зарови ръце в чистите, меки и бляскави коси на Лея и запита:
— Мислиш ли, че е време да се види в огледалото?
— Почакай — засмя се Рийган. — Облечи това, Лея. Подаде й наситено зелен халат от копринена тафта с бродерия от мънички цветни птички.
— Не мога — поколеба се Лея, но погледа на Никол я накара да свали обикновения муселинен пеньоар, който носеше и да вкара ръце в копринения. — Чудесно е — възкликна тя, като усети допира на нежния плат.
— Добре. Застани тук.
Рийган настани Лея пред едно голямо, покрито с чаршаф огледало. После със замах го откри. Лея не реагира. Нямаше представа кой се оглежда в момента. Обърна се, за да види кой е зад нея и когато отражението също се обърна, остана безмълвна.
Жената в огледалото не беше просто хубава. Беше красива. Дълга гъста кестенява коса се спускаше на водопади по раменете и по гърба й. Очите й бяха големи, зелени и изразителни, а устните й — пълни и чувствени. Тя внимателно повдигна ръка, за да докосне бузата си и в следващия момент се свлече на леглото. Рийган и Никол се смееха.
— Мисля, че успяхме — каза Рийган победоносно. — Искам да я покажа само за миг.
— Рано е — предупреди Никол.
— Ела, Лея — каза Рийган.
Хвана я за ръка и я поведе към онази част на къщата, която никога не беше виждала. Минаха през дълги коридори, покрай огромна трапезария.
— Това място има ли край?
— Ще се научиш да минаваш оттук. Отиваме към кабинета на Травис.
— Братът на Уесли?
— Обикновено за Уесли казват, че е малкият брат на Травис.
— Не и аз — уверено каза Лея.
Травис седеше зад огромно писалище. Пред него бяха отворени счетоводни книги. Един чиновник седеше до него.
Рийган накара Лея да застане пред писалището и когато служителят я погледна, остана с отворена уста. Травис видя изражението на мъжа и се обърна към Лея.
— Боже господи! — каза той, като пое дълбоко въздух. — Тя не е…
— Тя е — гордо произнесе Рийган.
— Донеси ни чай — заповяда той на чиновника. — И престани да гледаш глупаво. Ела, седни. Ти си Лея, нали?
Като истинска дама Лея седна на тапицирания стол, който Травис й поднесе. Роклята й леко се разтвори и разкри част от прекрасните й гърди. Травис остана възхитен. Вдигна очи и срещна доволния погледа на Рийган.