Лея се съблече. Роклята, която носеше, беше от гардероба на Никол, добре прекроена и поправена. Облече чиста нощница и се мушна в леглото. Сега е юли, помисли си, предстои зимата, а после пролетта и чак тогава Уесли ще се върне. Докосна чистата си мека коса. Знаеше, че изглежда съвсем различна. Молеше се той да я хареса когато се върне. Повече от всичко искаше той да е доволен.
— Аз ще бъда най-добрата съпруга на света — прошепна тя и заспа усмихната.
Още по тъмно на другата сутрин Травис изпрати Никол и Лея до пристанището. За петте месеца при Станфорд Лея бе видяла от плантацията едва толкова, колкото се виждаше от прозореца. Бе прекарала времето си вътре с Рийган и Никол, учейки се как да върви, как да говори, как да се държи, как да сяда и как да става. Бе издържала всички изпитания, на които я бяха подложили.
На пристанището Травис се наведе и я целуна по бузата. Лея бе много учудена.
— Ще ни липсваш — извика той, докато един мъж й помагаше да се качи в чакащия платноход.
Тя с усмивка им махаше за сбогом. С умиление си спомняше колко добре се отнесоха с нея всички. На моменти почти забравяше колко й беше тежко понякога.
Обърна се към Никол.
— Ако и Уесли беше тук, всичко би било прекрасно — каза тя през смях.
— Надявам се да си права — промърмори Никол почти на себе си.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На пристанището Ейръндел чакаха две двойки близнаци — две шестгодишни момчета и една прекрасна двойка на по седемнадесет години — Алекс и Аманда. Клей търпеливо изчака всички да прегърнат жена му, след това я взе в ръцете си и страстно я целуна. После поеха към къщи, като държаха момчетата за ръка и се гледаха в очите.
— Винаги се държат така — отбеляза Алекс с пренебрежение.
— Те са влюбени, идиот такъв — отговори Аманда, преди да се обърне към Лея. — Искаш ли да видиш плата, който пристигна? Чичо Клей каза, че е за теб.
— Има по-интересни неща, които трябва да свърша. Моля дамите да ме извинят. — Алекс се качи на един красив дорест кон и препусна.
— Така или иначе нямаме нужда от него — каза Аманда. — Трябва да побързаме. Мадам Жизел става ужасна, когато я оставим да чака. Ако започне да те тормози, я заплаши, че ще я върнеш обратно във Франция.
Аманда сподели, че тази заплаха я кара да мълчи поне няколко минути.
Аманда и Лея тръгнаха заедно, бъбрейки. Лея наблюдаваше утринната суетня на хората, които влизаха и излизаха от различните постройки. Питаше за всяко нещо.
— Къщата на надзирателя, помещенията за работниците, хладилното помещение, конюшните, кухнята… — отговаряше Аманда.
— Тя е горе и ни чака — добави накрая и поведе новодошлата през осмоъгълна веранда на гърба на голямата къща по красиви стълби, покрай маси, покрити със свежи цветя.
— Мама, т.е. Никол обича много цветята. Ето ни, госпожо — учтиво се обърна Аманда към една мъничка жена с голям нос и сурови черни очи.
— Свободното ви време приключи — тя говореше толкова странно, че Лея едва я разбра. — Сега трябва да се захващаме за работа.
— Тя говори с ужасен акцент — прошепна Аманда.
— Навън! — изкомандва мадам. — Имаме много работа, а вие пречите.
— Разбира се — момичето направи реверанс и смеейки се напусна стаята.
— Нахално момиче! — рязко се скара жената, но в гласа й се прокрадна нотка на обич.
Започна да изучава Лея, като я обхождаше и оглеждаше от всеки възможни страни.
— Да, да, добра фигура… малко едър бюст… мъжът ти го харесва, нали…
Лея се изчерви, усмихна се и заоглежда тапетите на таванската стая.
— Ела, ела. Не стой там. Имаме много работа. Кажи ми какво харесваш и да почваме.
Тя забърза между рафтовете, отрупани с топове платове. Лея докосна едно парче наситено синьо кадифе:
— Аз… аз не знам. Всичко ми харесва. Обикновено Никол и Рийган…
— А, хубава работа! — сряза я мадам Жизел. — Госпожа Рийган не е тук, а госпожа Никол се е отдала на страстите с този свой великолепен съпруг и няколко дена няма да има възможност да се занимава с нищо друго. Трябва да се научиш да разчиташ на себе си. Изправи се! Нито една дреха не ще ти стои добре, ако раменете са отпуснати. Трябва да се гордееш със себе си. Ти си красива. Имаш богат красив съпруг, който скоро ще се върне и ние ще ти приготвим великолепни дрехи. Има много неща, с които можеш да си горда. Покажи ги!
Лея си мислеше, че тя е съвършено права. Аз имам, имам с какво да се гордея.
— Това ми харесва — каза тя, като се обърна към един от рафтовете и докосна топ ръждивокафяво кадифе.
— Добре. Какво още?