— Това, това и… онова.
Мадам Жизел погледна Лея и се засмя:
— Може да изглеждаш уплашена, но ти не се страхуваш от никого. Нали?
Лея прие въпроса съвсем сериозно.
— Никол и Рийган са толкова уверени в себе си, че всичко, което правят, изглежда съвършено.
— Те са родени в богатство. Но хора като теб и мен трябва да се учат. Аз ще ти помогна, ако не се страхуваш от упорита работа.
Лея си спомни как ореше с хомот на раменете си и се усмихна.
— Хората, които живеят в такива къщи, дори не подозират какво е работа.
— О, ти ще узнаеш — каза шивачката.
Последваха дни на безкрайни измервания, закарфичвания и суетене от страна на мадам.
— Бельо — постоянно повтаряше дребната жена. — В тази отвратителна ферма, където отиваш, няма да можеш да носиш непрекъснато копирана. Но бельото ти трябва винаги да бъде достойно за дама, независимо какво си облякла отгоре.
Отначало Лея бе шокирана от полупрозрачните дрехи от индийски памук, но после свикна с тях и ги хареса. Мадам и нейните работнички направиха изключителен гардероб с много всекидневни дрехи от щампован муселин и няколко копринени и кадифени рокли. Беше подготвена за всякакви изненади на новото място, независимо в какво обкръжение и при какво общество би попаднала.
Мадам винаги помагаше на Лея да бъде самоуверена:
— Сега ти си Станфорд и ти принадлежат всички привилегии на името ти.
Несъзнателно Лея започна да ходи изправена. Само за месец започна да се държи така, сякаш винаги се е хранила на маса и е носила сатенени дрехи.
Когато приключи жътвата и реколтата бе събрана, Клей имаше достатъчно време да се отпусне и да обърне известно внимание на Лея. Всяка сутрин те излизаха заедно и той я учеше да язди. Една нощ той сподели с Никол:
— Харесвам я. Много е сериозна, винаги се стреми да задоволи околните. Опитва се да научи всичко.
— Това е заради Уесли — отговори Никол, като откъсна очи от ръкоделието и погледна съпруга си. — Тя все още вярва, че светът се върти около този мъж, въпреки че той на два пъти я изостави — след единствената нощ, в която са били заедно и след самата им сватба. Надявам се…
— Какво се надяваш?
— Уесли твърде много прилича на Травис. Когато намисли нещо, е почти невъзможно да бъде убеден в обратното.
— В какво искаш да го убедиш?
Клей изсумтя възмутено:
— Уес се спаси, като не се ожени за тази кучка. Кимбърли мисли, че светът трябва да бъде положен в краката й.
— За нещастие точно така става. Най-често Уесли е този, който го прави. Не вярвам, че ще може лесно да я забрави.
— Ще я забрави — изкикоти се Клей. — Уес не е глупав и след като прекара няколко седмици сам с красавица като Лея, няма да си спомня, че Кимбърли съществува.
Никол си имаше собствена представа за глупостта на мъжете, когато става въпрос за красиви жени, но продължи да шие, без да добави нищо.
Тази зима, когато работата в плантацията намаля, Лея откри тайната на тъкането. Никол я заведе в тъкачницата и тя нямаше желание да си тръгне. Красивите материи, покривките, които излизаха от ръцете на жените, совалките, които летяха, педалите, които плавно задвижваха машините, очароваха Лея.
— Искаш ли да опиташ? — попита едра руса жена, която бе представена като Джени Лангстон.
— Не съм сигурна, че ще мога — поколеба се Лея. — Като че има хиляди нишки, които влизат и излизат през примките в металния гребен.
— Искаш ли да опиташ? — насърчи я тя, като видя с какво страхопочитание докосва изтъканата материя.
— Много!
Никол й показа голяма част от плантацията, но в съзнанието на Лея бяха материите от тъкачницата.
— Наистина ли мислиш, че мога да създам нещо подобно? — попита Лея, докато я развеждаха край млечните крави. Откакто се помнеше, тя доеше крави, но те не я интересуваха. Да може да създаде такава прелест — това беше наистина нещо интересно.
— Вярвам, че наистина можеш. Искаш ли да се върнем пак в тъкачницата?
Очите на Лея искряха.
Следващите месеци Лея прекара плътно до Джени, която я учеше на всичко: от отглеждането на овцете и подстригването им, боядисването и преденето на вълната до самото тъкане. Лея възприемаше всичко, сякаш бе родена със совалка в ръка.
Вечер сядаше зад чекръка и нишката, която излизаше, беше фина и равна. В продължение на дни тя сядаше близо до нищелките и издърпваше конците. С безкрайно търпение безпогрешно спазваше сложния модел на Джени. Докато тъчеше, мяташе ловко совалката.
През януари Джени каза, че е време сама да създава модели.
— Но аз не мога да чета — каза Лея.
— Никой от тъкачите ми не може. Първо ще се научиш сама да рисуваш моделите си.