— Предпочитам да дойда в Кентъки. Но държа да се знае, че въпреки че съм Саймънс и не съм от твоята класа, аз сама ще заплатя всичките си разходи по пътя. Никога няма да ти бъда в тежест.
— Никога не съм се притеснявал, че може да си ми в тежест. Сигурен съм, че би се справила с всичко, каквото и да е то — гласът му беше пълен с неприязън.
Той би продължил да говори, но някой прошепна зад него „Уесли“. Обърна се. Беше Кимбърли. Фигурата й бе обгърната с метри розова богато падаща коприна. Големите й очи бяха пълни със сълзи. Тя докосна с ръка разтворените си устни и бавно се свлече на пода, а миглите й красиво пърхаха.
Преди да успее да падне Уесли, я пое в ръцете си. Розовата й рокля го обгърна изцяло. Той я гледаше загрижено.
— Вода! — заповяда той на неподвижно застаналата Лея. — И бренди — добави.
— Скъпа моя — шепнеше Уес. Беше седнал с нея на една дълга пейка до стената.
Лея никога не беше виждала някой да припада и беше сигурна, че Кимбърли умира. Тя повдигна полите си и се затича към кухнята.
— Лея — извика Рийган след нея — какво не е наред? Уесли…?
— Бренди и вода — обърна се Лея към главния готвач — и бързо.
Тя сграбчи подноса и се обърна към Рийган.
— Госпожица Шоу току-що се свлече на пода. Мисля, че умира.
Тя отново се затича.
— Кимбърли редовно припада. Не й давай де пие много от брендито. Тя го харесва твърде много.
— Редовно! Тя трябва да е болна.
Когато се върна, Ким лежеше на пейката. Коленичил до нея, Уесли държеше ръцете й и целуваше пръстите.
— Скъпи Уесли, аз съм такова бреме за теб — каза тя меко. — Ти си толкова добър да ме търпиш, особено откакто ние няма да… аз няма да бъда…
— Замълчи, любима — прошепна той. — Всичко ще се уреди, ще видиш. — Обърна се, видя Лея и гласът му се промени.
— Много се забави — обърна се към Лея. — Заповядай, скъпа — повдигна Ким и поднесе към устните й чаша бренди.
Кимбърли пресуши чашата на един дъх.
— Не толкова бързо. Ще се задавиш — предупреди Уес.
— Толкова съм разстроена, че не знам какво правя, скъпи. Какво имаше предвид, когато каза, че всичко ще бъде наред? — Погледна към Лея, която мълчаливо наблюдаваше сцената.
Уес нежно прибра една къдрица, паднала на челото на Ким.
— Ние четиримата, ти, аз, Стивън и… Лея ще заминем за Кентъки. Когато стигнем там, бракът ми ще бъде разтрогнат и ще се оженим.
Ким замълча малко. После попита:
— Как ще пътуваме?
— Лея ще бъде моя братовчедка, а ти — годеницата ми.
— А не би ли могъл бракът да се разтрогне тук, във Вирджиния? — скромно попита Кимбърли.
Уесли леко сви вежди:
— Убеден съм, че би могло, но пред закона Лея е моя съпруга и аз съм отговорен за нея. Ако остане тук, клюките ще я убият.
— Разбира се, скъпи — уморено прошепна Ким, трепкайки с мигли. — Ще ми простиш ли някога моята безчувственост? О, скъпи, изведнъж ми стана много студено. Би ли ми подал шала? Така мразя да те притеснявам.
— Никога не би могла да ме притесниш — каза Уесли и напусна стаята.
Когато стъпките му отшумяха по стълбите, Ким се надигна, седна и погледна Лея с широко отворени очи.
— Наистина ли ще се откажеш от Уесли?
— Добре ли си? — Лея бе все още шокирана от припадъка на Ким.
— О, да, чувствам се отлично, въпреки че бих искала още малко бренди. Действа ми добре. Брендито е моята отплата. Уесли много обича да припадам. Току-що разбрах, че си много мила жена. Чух как си управлявала ужасната си ферма и знам, че ще ни помогнеш по време на пътуването. Аз не мога да готвя, нито да вдигам тежки неща. Изпитвам ужас от конете. Ще бъде прекрасно да сме заедно и ще станем добри приятелки. Ох-ох, ето че Уес се завръща — тя бързо постави празната чаша на подноса, легна на пейката и стана отново безпомощна.
— Ето, скъпа — нежно каза той и я зави с шала.
Лея наблюдаваше озадачена как Ким позволява да се отнасят с нея като с безпомощен инвалид. Никой не забеляза как излезе от стаята, за да върне подноса. Тя не знаеше да се смее или да плаче. Думите на Ким „Уесли така обича да припадам“ я караха да се смее, но мисълта че се преструва, за да привлече мъжа, я отвращаваше. Лея се закле никога да не припада, независимо дали това би доставило удоволствие на някого.
През следващите няколко дена Лея успяваше да отбягва Уесли. Виждаше го понякога през прозорците. Всяка сутрини тя се обличаше внимателно. Скоро осъзна, че прави всичко възможно, за да бъде забелязана. Вечерта, когато той пристигна, облече най-хубавата нощница — просто в случай че съпругът й реши да се възползва от правата си. Но той не й обърна внимание. Беше учтив с нея, но нищо повече. Когато Лея се зае с приготовленията за пътуването, гордостта й взе връх. Не искаше да допусне липсата на внимание от негова страна да я уязви.