Денят на отпътуването бе ясен. Фургонът бе натоварен догоре с багаж. Травис го беше покрил с платно. Уесли вече седеше с юзди в ръка. Отзад бе закрепена клетка с пилета. Млечна крава бе привързана към фургона.
— Ще ни липсваш — каза Рийган и прегърна Лея. — Кажи на Уесли какво искаш и той ще ми пише. Не прекъсвай връзката си с нас. — Тя се наведе и прошепна: — Наесен ще имам бебе.
— Честито — засмя се Лея и отново я прегърна. — Надявам се да бъде малко момченце, което да прилича на Травис. Довиждане, Дженифър! — извика тя. Прегърна Травис, качи се и седна до Уесли.
Лея се обърна и махна с ръка. Уесли подвикна на конете. Потеглиха.
Щом останаха сами, Лея се почувства неудобно. Започна да разглежда ноктите си. Скоро се отказа и седна върху ръцете си.
— Къде ще се срещнем с Шоу? У тях ли?
Уесли просто кимна с глава и тя повече не проговори.
Минаха покрай кръчмата, където работеше Бес. Лея изпита желание да спрат, за да се сбогува със сестра си. Но видя изопнатото лице на Уес и реши да не го моли за нищо. Изправи рамене и впери поглед напред.
Слънцето едва се беше показало, когато стигнаха плантацията на Стивън и Кимбърли. В сравнение с имението на Клей то беше малко. Някои от постройките на двора като че ли се нуждаеха от ремонт. Това, което привлече вниманието й беше абсолютният хаос, който цареше около наполовина натоварения фургон. Сред цялата бъркотия от гласове, сандъци, животни, Ким се затича към Уес.
— О, Уесли, обични мой! Трябва да ни помогнеш. Стивън отказва да вземе всичките ми дрехи и всички красиви неща, които съм събрала за къщата. Моля те, говори с него.
Уесли скочи, успокоително я погали с ръка и тръгнаха към фургона. Лея трябваше да слезе сама. Настигна ги. Беше много лесно да се разбере какво не е наред. Видя цялата бъркотия и не можеше да повярва на очите си. Нито едно от нещата не бе натоварено както трябва. Липсваше всякакво чувство за ред. Малка чуплива кутия за шапки се намираше под чувал със семена, тежащ два паунда и половина. Куфар с метална рамка се люлееше върху облегалките на позлатен стол.
— Виждаш, че няма повече място — достигна до тях мъжки глас от другата страна. Лея стъпи на колене върху стола и видя за пръв път Стивън Шоу. Той беше толкова хубав, колкото и Кимбърли. Рус, със сини очи, с трапчинка на брадичката — изобщо съвършен.
— Любими Уесли — говореше Ким — трябва да намериш начин. Нищо не мога да оставя. Не искаш да бъда нещастна, нали?
„За бога, трябва да избегнем тази бъркотия“, помисли Лея и започна да развързва въжетата, с които беше пристегнат багажа. „Ако се пренареди багажа отгоре до долу, вероятно всичко ще се смести във фургона.“
Уесли видя с изненада как Лея развърза въжетата. Отново го обхвана неприязън.
— Можеш ли да се качиш отгоре и да ми подадеш онзи куфар?
— Разбира се — каза Лея и вътрешно се усмихна. Вероятно той осъзнава, че скъпоценната му Кимбърли не е повече от едно украшение.
— Сигурен съм, че ще можеш — гласът му озадачи Лея.
Двамата добре поработиха. Разтовариха багажа, а след това го натовариха отново. През цялото това време Ким и Стивън се караха. Ким плачеше за смачканата шапка, а Стивън се оплакваше от нежеланието на сестра му да помогне.
Няколко пъти Лея усети как Стивън я наблюдава, но когато се обърнеше към него, той извръщаше поглед. Когато привършиха, Лея очакваше благодарност от страна на Уесли, но вместо това чу недоволното му сумтене.
— Ти ще пътуваш със Стивън — каза той, привързвайки последното въже.
Тя изумено го наблюдаваше как се отдалечава.
— С удоволствие — извика тя след него. Едва се въздържа да не го замери с камък по главата. Изпита желание да подпали ресните на панталона и наметалото му.
Една ръка докосна нейната. Обърна се и срещна закачливите сини очи на Стивън Шоу.
— Ще позволите ли? — той кимна към фургона.
Лея изпита недоверие към този мъж. Когато беше малка, двамата й по-големи братя довеждаха в къщи мъже и погледите им понякога бяха същите като този на Стивън. Разбира се, тя си каза че греши.
Първи потеглиха Уесли и Ким. Никой не излезе да ги изпрати. Лея почувства, че е съвсем сама между непознати и пътува към още по-непознати страни.
— Ще ти липсват ли приятелите? — попита тя Стивън, но той само я погледна изпод вежди и тя млъкна.
В продължение на часове те пътуваха на запад. Лея не проговори повече. Спряха за около час, за да изядат приготвените от Рийган сандвичи. Уесли кръжеше около Ким, която си вееше с ветрило, обшито с пайети. Беше разкопчала горните копчета на бледосинята копринена рокля. Двамата с Уесли се гледаха влюбено. Погледът на Кимбърли преливаше от невинност.