— И?
— На него не му харесва да бъде заплашван. Каза, че прави всичко заради нея и че ще изпълни задължението си.
— Задължение? — Лея възмутено седна във ваната.
— Мисля, че задължението му е да те докосва — усмихна се Бес.
— Бес, има един черен куфар отзад вляво до фургона. Вътре има рокля от златисто кадифе. Би ли ми я донесла?
— Специална рокля?
— Малкото плат в нея е наистина специален.
Лея затвори очи. Бес излезе от стаята.
Лея мислеше за роклята и знаеше, че след като Уесли не се интересува от нея, някои от мъжете биха я забелязали. Вероятно тя нямаше да бъде обградена с толкова внимание, колкото Кимбърли, но щеше да се чувства по-добре, отколкото по време на пътя.
Вратата се отвори.
— Бързо се връщаш — каза Лея. Отвори очи и видя Уесли. Той я гледаше без да помръдне. Красивото й тяло ясно се очертаваше във водата. Гърдите й се подаваха на повърхността. Краката й бяха протегнати и леко разтворени.
— Ако си видял достатъчно, можеш да излезеш.
Той с нежелание отмести погледа си от тялото и я погледна в лицето. Влажни къдрици, изпускащи пара, се спускаха и докосваха влажната кожа на врата й.
— Бес каза… — той не довърши, обърна се и излезе от стаята.
С треперещи ръце Лея започна да се мие. Не беше убедена дали трепери от гняв, или защото внезапно и необяснимо си спомни всеки детайл и всяка подробност от времето, прекарано в обятията на Уесли.
Бес се върна с роклята. Имаше самодоволното сияещо лице на познавач. Лея не спомена нито дума за идването на Уесли. Дори когато другата започна да прави намеци, не можа да изкопчи нито една подробност.
Роклята от златисто кадифе правеше кожата й още по-бяла. Деколтето беше толкова дълбоко, че това, което оставаше под него, беше въображение.
— Не мога да се появя с нея — каза Лея, като се гледаше в огледалото. — Твърде много плът и твърде малко плат се виждат. Казах на Рийган, че никога няма да облека тази рокля.
Бес нагласи и последната къдрица. Изглеждаше прекрасна с дългата си изящна шия, крехките, красиво изваяни рамене и облите гърди.
— Ще я носиш. Виждала съм дами с много по-малко плат върху себе си.
Лея я погледна с недоверие.
— Те имат много по-малко за показване от теб.
— О, Беси — разсмя се Лея — ще ми липсваш.
— Не, ако аз продължа да живея по своему, а ти си върнеш обратно съпруга — подсмъркна Бес.
— Той никога не е бил мой.
Без да отговори, Бес побутна малката си сестра към вратата.
Застанала на стълбите, Лея имаше възможност да огледа помещението. Кимбърли седеше облечена в копринена рокля с цвят на тюркоаз. Изглеждаше прекрасно. Беше заобиколена от шестима мъже. Уесли се бе облегнал на студената камина. С изопнато лице говореше на двама мъже. Очите му, които постоянно следяха Ким, излъчваха гняв. Лея не бе сигурна дали трябва да се смее или да се отвращава. Дълбоко в съзнанието й я глождеше ревност.
Щом стъпи на стълбите, със задоволство забеляза един мъжки поглед, после още един… Мъжете се спуснаха да я посрещнат. В плантацията на Станфорд винаги се бяха отнасяли с уважение, но тя го отдаваше единствено на брака си с Уесли.
— Ще позволите ли? — попита мъж с протегната ръка в подножието на стълбите.
Останалите стояха неподвижно със зяпнала уста. Гледаха я така, че самочувствието й се възвърна.
— Благодаря — каза грациозно и хвана протегнатата ръка. Ким се изправи и каза със заучен полузаповеден, полумолещ глас:
— Сама ли ме оставяте? Само към омъжените жени ли проявявате внимание?
Двама бързо изтичаха към нея, но осем други останаха при Лея.
— Вечерята чака. Заповядайте.
Лея видя Уесли, стоящ все още близо до камината. Очите му бяха приковани в гърба на оттеглящата се Ким. Той дори не забелязваше, че не е сам.
Лея почувства надигаща се ярост. Извини се на заобикалящите я:
— Да вървим. Аз и съпругът ми ще ви последваме.
Тя застана пред Уесли и изсъска:
— Правиш се на глупак.
В началото той не я чу. Лея го смушка в ребрата.
— Какво правиш — сърдито попита той. Погледна я и очите му потъмняха. После възвърна самообладанието си — Опитваш се да покажеш на мъжете това, което не притежават ли? — попита.
С вдигнати вежди изгледа дълбоко-дълбоко изрязаното деколте на роклята й.
Тя не искаше да се изчервява.
— Гледаш Кимбърли, сякаш е разгонена кучка. Ако имаш намерение да опазиш името й, трябва да се контролираш по-добре.
Той се замисли:
— Винаги ли си разумна?
— Опитвам се — отговори озадачено тя.
— Така си и мислех. Хайде, нека бъдем двама влюбени.
Хвана я над лакътя и я поведе към трапезарията. Поздравиха ги с вдигнати халби. Следваха тостове един след друг.