— Ще ме любиш ли — прошепна тя.
Лицето на Уес се промени, когато я видя осветена от златната светлина на единствената лампа в стаята. Пристъпи към нея:
— Вероятно можеш да ме убедиш.
Лея изпусна нощницата. Очакваше го затаила дъх. Сърцето й силно биеше. Повече от всичко искаше той да я държи в обятията си и отново да я целува. Той се приближи. Тя го докосна. Връхчетата на пръстите й потънаха в тъмния мъх на гърдите му.
— Уесли — прошепна тя, когато той наклони глава към нейната.
Някой почука силно и бързо, но не беше чут, докато не се отвори вратата. Влезе Стивън Шоу.
— Като че сестра ми има право.
— Какво по дяволите правиш тук — сърдито попита Уесли.
— За разлика от теб, Станфорд, аз нямам две жени в две стаи. Малката ми сестричка си изплака очите. Тя е убедена, че правиш точно това, което видях. — Той изгледа Лея застрашително. — Аз и казах, че си мъж на честта и на теб може да се довери. Обаче след като видях как тази разпусната млада жена тича след теб цяла вечер, знаех, че я заблуждавам.
— Навън! — каза Уесли уморено и се отдалечи от Лея. — След няколко минути ще дойда при Кимбърли.
— След като приключиш тук? — изсмя се Стивън тържествуващо и излезе от стаята преди Уес да може да отговори.
— Съжалявам — започна Уес.
Лея гневно го изгледа. Настроението й, освободено от алкохола, лесно преминаваше от любов към омраза.
— Съжаляваш за това, че не можа да довършиш започнатото? Съжаляваш, че не си се възползвал от слабостта на една от уличниците на рода Саймънс?
— Не знам за какво говориш. — Той посегна към ризата си. — Ти си моя съпруга и…
— Твоя жена ли съм! Май аз съм тази, която цяла нощ се опитваше да те накара да спреш да се въртиш около прекрасната госпожица Шоу?
— Дръж си езика зад зъбите — предупреди той.
— Езика! Не мислиш ли, че ние Саймънс можем и по друг начин да използваме езика си, освен за говорене? Не е ли това в кръвта ни?
Уесли спокойно си облече ризата.
— Наистина не знам защо си толкова разстроена. Ти беше тази, която предложи да пътува с нас като моя братовчедка. Винаги си знаела какво изпитвам към Ким. Винаги съм се стремил да бъда честен и справедлив.
— Справедлив! Ти почти ме нападна в тази стая. Това ли наричаш справедливо!
Уесли почти се усмихна.
— Ти направи всичко възможно да ме омагьосаш тази вечер. Роклята ти не е от тези, които биха успокоили един мъж.
— Не съм я облякла заради теб — каза тя меко и се обърна, за да прикрие унижението.
Уесли се усмихна.
— Лея, наистина, аз съм поласкан, че ти положи толкова усилия, за да ме вкараш в леглото си. Чувствах се добре, когато флиртуваше с мен, дори докато танцуваше с другите мъже. Убеден съм, че ти би ме прелъстила, ако Стивън не беше ни прекъснал. Истината е, че аз трябва да спазвам нашето споразумение. Заради Ким аз ще се опитам да устоя на чара ти.
— Ти какво? — тя обърна лице към него, останала почти без дъх.
— Аз дължа нещо на жената, която обичам. Тя се нуждае от мен — от всяка моя частица. За да бъда до нея и в бъдеще, ще се опитам да устоя на чара ти.
— Това ли е, което се случи и преди — прошепна тя — ти не можа по никакъв начин да устоиш на моя чар?
— Аз наистина трябва да вървя. Друг път ще говорим за това. Веднъж вече ти се хвърли на врата ми.
— Хвърлила съм се на врата ти? Както тази нощ?
— Лея — започна той, като пристъпи към нея — мисля, че нараних чувствата ти.
— Чувства! Жени като мен нямат чувства, не знаеш ли това? Жени от моята среда, жени, които не са израснали облечени в коприна могат само да прелъстяват и да омайват. Когато стигнем в Кентъки, аз ще отворя тъкачница. Аз ще… Аз просто ще си отворя краката.
Лицето му придоби суров вид.
— Погрешно разбра всичките ми думи. Исках да ти благодаря за комплимента, който ми направи, като ми предложи тялото си.
— Никога не ще го направя отново — каза тя студено. — Следващия път, когато го предложа, ще бъде за някой друг.
— Не и докато си моя съпруга — изрева той. Тя се усмихна неприятно.
— Не трябваше ли да отиваш при твоята Кимбърли? Ако я оставиш да плаче дълго време, красивите й очи ще се зачервят. По какъв начин те прелъсти тя. Сълзите й ли те привлякоха в леглото й?
— Кимбърли е девствена — каза той и присви очи.
Лея театрално разтвори ръце:
— Уличница и девственица се борят за теб. Бедният Уесли! Трябва да прекараш повече безсънни нощи. Върви при нея.
— Лея, никога не съм казвал че си уличница.
— Вън — изкрещя тя.
— Ако имаш нужда от мен…
— Да се нуждая! — изкрещя тя. — Ти си последният човек, от когото бих се нуждала. Ако можех да отида в Кентъки сама, никога не бих изпитала желание да те видя отново. Сега върви при скъпата ти Кимбърли. Тя се нуждае от теб.