Уесли като че искаше да каже нещо, но вместо това се обърна и излезе от стаята.
Изведнъж Лея падна на колене, раздирана от ридания. Да се нуждае от него, бе казал той. Не, тя не се нуждаеше от него, но тя го искаше. Искаше някой, просто мъж, който да е загрижен за нея толкова, че да скочи когато само една сълза се търколи по бузата й. Мъж, който никога не бе познавал семейството й и който никога не би повярвал, че е уличница.
По някое време през нощта тя свали роклята си и си облече нощницата. Изплака всичките си сълзи тази нощ. Остана само една празнота, чувството, че животът никога няма да се промени. Тя бе родена оттатък реката и винаги е била част от тинята. Красивите дрехи никога нямаше да прикрият безчестието, в което бе родена.
Сутринта, докато Лея лежеше будна, Уесли се вмъкна в стаята. Той не желаеше да разберат, че не е прекарал нощта със съпругата си.
— Ти си будна?
Стаята беше осветена от първите лъчи на зората.
— Лея, за снощи…
Тя слезе от леглото, прекоси стаята и отиде до един малък куфар, в който бяха дрехите й. Чувстваше сетивата си притъпени. Нищо не я интересуваше. Без да мисли, свали нощницата си. Не се интересуваше от голотата, която разкри пред Уесли. Започна да се облича.
— Никога не се предаваш, нали — избухна той.
Тя дори не си направи труда да се обърне. Когато се облече, го погледна.
— Готова съм. Приятелите ти няма да узнаят къде си спал.
Намръщен постави ръка върху нейната.
— Лея, никога не съм имал намерение да те нараня.
Тя погледна ръката му, а после лицето.
— Никога повече не ме докосвай. Разбираш ли. Никога отново не искам да ме докосваш.
Тя отвори вратата, изчака го пред стаята, заедно слязоха по стълбите. Изглеждаха като двойка, която току-що е прекарала нощта заедно.
Лея мълчаливо се раздели със сестра си и точно толкова мълчаливо се качи във фургона при Уес. Той протегна ръка да й помогне, но един неин поглед го накара да я прибере.
По пладне тя събра дърва, запали огън и приготви бърз обяд. В това време Кимбърли си миеше лицето. Стивън беше изчезнал, а Уес бе зает с животните. Докато се хранеха, Кимбърли бъбреше за последния бал, на който бяха присъствали във Вирджиния и постоянно повтаряше на Лея, че е трябвало и тя да дойде. Тя я накара да млъкне, като й обясни, че й е било невъзможно поради напредналата й бременност. Докато раздигаше, Кимбърли съобщи, че отсега нататък тя ще е годеницата на Уес, а братовчедката Лея ще пътува в другия фургон при Стивън. Лея прие новината с безразличие.
Качи се във фургона до Стивън. Той подметна, че ще е щастлив да замести Уес, но след като тя не отговори, пое юздите и потегли.
Вечерта, докато Лея приготвяше храната, Уес отиде до близката странноприемница, но скоро се върна. Каза, че мястото е прекалено мръсно и е по-добре да прекарат нощта при фургоните. Ким имаше нужда от баня. Уес напълни ведрата, стопли вода, опъна едно одеяло за параван и приготви баня за Ким. Тя си запали лампа зад одеялото и всички виждаха силуета й, докато тя бавно и блажено се къпеше.
— Никаква ревност — обърна се Стивън към Лея, докато Уес очарован наблюдаваше сестра му.
Лея продължи да разчиства, без да си направи труда да отговори.
Следващият ден се очертаваше да бъде горещ още от зори. Тя разкопча горните копчета на роклята си.
— Това за мен ли е, или за него — попита Стивън. — Ако е за Станфорд, може да се закопчаеш. Всичко, от което се интересува, е сестра ми, а тя знае как да накара един мъж да тича след нея. Трябва да научиш нещо от нея. Никога не бъди толкова откровена, особено с мъж като Станфорд. Той би предпочел да гледа жена, скрита зад одеялото, но ти и аз — изсмя се той — ние обичаме плътта.
Той подвикна на конете и потеглиха. Тя се опита да не трепери. Молеше се да не бъде като Стивън Шоу.
По пладне трябваше да преминат реката. Водата беше пълноводна и буйна от пролетното топене. Колелата на фургона щяха да потънат до осите.
— Ако караме бавно, ще успеем да преминем — каза Уес на Стивън.
Всички бяха застанали на брега на реката.
— Срах ме е — Ким се вкопчи в ръката на годеника си.
— Няма страшно — усмихна се той. — Ще преживеем и това. А ти, Лея, страхуваш ли се?
— Не. И други преди нас са преминавали.
— Знаех, че ще отговориш така.
— Здравейте — достигна мъжки глас от отсрещния бряг. Висок, строен мъж в кожени дрехи, подобни на тези на Уесли махаше с ръка.
— Това е Джъстин Старк — поясни Уесли. — Той ще пътува с нас.
Без да обръща внимание на мъжа от отсрещния бряг, Лея се запъти към фургоните.