— Само когато е сигурен, че ще я оползотворя добре. А сега трябва да намерите друг, с когото да прекарате вечерта — подразни го тя. — Аз се връщам зад тезгяха. Седнете и ще ви донеса нещо за пиене.
Поведе го към едно сепаре, като се стараеше през цялото време да го държи с гръб към все още стреснато гледащата Лея. Той се мъчеше да отмести обгръщащите раменете му ръце и се подсмиваше:
— Какво се опитваш да ми направиш, Бес?
Тогава видя Лея. Кръчмарката забеляза трепването в погледа, с което опитният мъж преценява мястото на една жена в обществото.
— Коя е хубавата ти приятелка, Бес?
„Обноски“, помисли си тя. Тези хора ги учат на това още от люлката.
— Това е сестра ми Лея — каза тя. — Лея, време е да си тръгваш.
— Рано е. — Девойката пристъпи напред към светлото. Бес я изгледа с очите на непознат и откри само бедност и мизерия, надвиснали над нея като черен облак. В този момент Лея бе забравила за външния си вид. Очите й бяха вперени в Уесли. Той започна да я разглежда преценяващо:
— Дали двете дами биха изпили заедно с мен бутилка ейл?
Кръчмарката застана между него и Лея. В своята невинност момичето гледаше любимия си така, както би гледала само една проститутка.
— Аз трябва да работя, а Лея ще си върви.
Тя настойчиво погледна сестра си.
— Нямам нищо неотложно у дома — ловко отвърна другата и се приближи към него. — Аз с удоволствие бих пила с вас, Уесли.
Тя изрече името му така, сякаш го е изговаряла стотици пъти на ден (което правеше), без да забележи как той повдигна вежди. Седна. Гледаше го с очакване.
— Питието е добро — каза тя.
Уес погледна мръсното й наранено лице. Седна срещу нея:
— По едно за двамата — тихо поръча. Бес гневно се запъти към бара.
— За Бен ли работиш? — попита Уес.
— Аз все още живея със семейството си.
Очите й го поглъщаха. Мъчеше се да запомни всяка черта и извивка на лицето му.
— Успяхте ли да намерите съпругата на вашия приятел? — припомни тя първата им среща.
Отначало той нищо не разбра.
— Съпругата на Клей? — усмихна се озадачен. — Не е възможно ти да си малкото момиче, което ни помогна тогава!
Замечтано и с благоговение Лея извади златната монета от джоба на полата си и я постави на масата. Уес беше безкрайно изненадан. Взе я, поднесе я към светлината. Видя вдлъбнатината, която се беше получила на повърхността й.
— Как стана това? — попита.
— С нокът — обясни тя с усмивка. — Отне ми доста време да я направя. Страхувах се, че ще я загубя, ако не я нося постоянно със себе си.
Уес се намръщи. Остави монетата на масата. Помисли си, че е много странно това момиче да запази златото, след като очевидно се нуждае от толкова много неща. Косата й беше толкова мръсна и мазна, че той не можеше да определи какъв цвят е всъщност. Тя протегна ръка да вземе монетата и докосна пръстите му. Затаи дъх. Хвана дланта му с два пръста, като се чудеше на чистотата на ноктите му и на големите му ръце.
Бес донесе двете халби. Погледна Лея:
— Господин Станфорд — започна тя — защо не разкажете на сестра ми за младата си годеница? Лея с удоволствие би изслушала колко красива е тя, как хубаво танцува и какви прекрасни дрехи има.
Уес отдръпна ръката си и се засмя:
— Защо не й разкажеш ти, Бес? Явно знаеш много за бъдещата ми съпруга.
— Добре.
Взе един стол от съседната маса и тръгна към тях, но погледна към Лея и се спря.
— Предпочитам да чуя какво ще каже Уесли — каза студено малката сестра.
Произнесе тези думи съвсем спокойно, но очите й пронизваха Бес. Кръчмарката не успя да издържи погледа й и се отдръпна. Защо ли се мъча да я закрилям, помисли си. Не беше ли това, което тя искаше от нея? Само ако не бе толкова сериозна! Въздъхна и ги остави сами.
Уес гледаше мършавото момиче през парата на питието си и се чудеше от колко ли време е проститутка. Въпреки отблъскващия си вид, тя определено привличаше мъжкото внимание. Начина, по който го гледаше, го караше да се чувства така, сякаш цял живот е чакала точно него. Ласкаеше го и го смущаваше. Държеше се така, сякаш той й дължи нещо.
— Какво казваше, Уесли? — Тя се наведе към него и той усети миризмата на тялото й.
— Кимбърли — започна с половин уста той. По-добре да мисли за Ким и господ да му е на помощ. Той би могъл да бъде омагьосан от нея. — Сигурна ли си, че искаш да ти говоря за това? Знам, че никоя жена не обича да слуша за друга.
— Аз искам да знам всичко за теб — призна тя със сърдечна искреност.
— Няма какво толкова да се каже. Срещнахме се преди две години, когато тя дойде да посети брат си Стивън Шоу. Родителите им са починали, когато били малки и Кимбърли била изпратена да живее на изток при чичо си и леля си, а Стив е останал тук при роднини.