Много внимателно Уесли поведе конете към водата. Изплашени, те се дърпаха, но той успяваше да ги успокои и контролира.
— Той се страхува — презрително подметна Стивън. — Страх го е да рискува кожата си. Дий, дий — подвикна на конете и замахна с камшик над главите им.
— Не — опита се да го спре Лея. — Изчакай докато другите преминат.
— Няма да прекарам целия ден на този бряг и да оставя някой си Старк да ме мисли за страхливец.
Той шибна конете с камшика и ги подкара грубо към дълбоките води.
— Какво правиш, за бога — изкрещя Уесли.
— Нямам намерение да ям калта, която пръскат конете ви — извика Стивън, като ги задминаваше.
— Карайте отдясно — викаше мъжът от брега.
Лея, вкопчена с две ръце за седалката, повтори инструкциите на Старк, но без да им обръща внимание, Стивън изсвистя отново с камшика си.
Десният кон от предната двойка загуби почва под краката си. Животното отчаяно изцвили и повлече другите коне след себе си. Лея пусна седалката и в последния момент сграбчи две от изпуснатите от Стивън юзди. Останалите паднаха във водата.
— Дръж здраво юздите — крещеше мъжът от брега. — Успокой коня.
Лея се опита да изпълни наставленията. Уви хванатите юзди около ръката си и се помъчи да улови останалите, без да падне от капрата.
— Уес, помогни й — крещеше мъжът. — Нека онази жена управлява, а ти помогни на червенокосата.
Лея едва дочуваше виковете. Пръстите й бавно достигаха падналите юзди. Тя изпищя, когато изплашените коне се дръпнаха и едва не измъкнаха ръката й.
— Лея — тя чу вика на Уесли, без да разбере какво й казва. Кимбърли пищеше истерично.
Сълзи на облекчение замъглиха очите й, когато здраво пое отпуснатите юзди. Вложи всяка частица на силата си, за да успокои подплашените коне. Издърпа фургона надясно, оттатък най-дълбоката част, и бавно-бавно насочи животните към отсрещния бряг.
Непознатият заплува към нея.
— Добро момиче. Дръж ги здраво.
— Стивън — извика Лея, когато конете докоснаха твърда земя.
Още преди задната част на фургона да излезе от водата, Лея си събуваше обувките. Тя винаги е била добър плувец и сега се чудеше дали другите осъзнават, че Стивън е паднал в реката.
— Дръж — изкрещя Лея, като подхвърли юздите на мъжа миг преди да скочи във водата.
— Какво по дяволите… — започна мъжът и след това отдаде цялото си внимание на конете.
— Къде отива Лея? — попита Уесли.
— Тя извика нещо за Стивън.
— Той не е ли тук — след секунда той последва Лея във водата.
Лея се гмурна. Струваше и се, че е под водата от часове. Нямаше и следа от Стивън. След малко Уесли и непознатият се присъединиха към нея. Когато се показа на повърхността, тя им обясни кои места вече е претърсила.
Те го намериха едва привечер, близо до брега. Едната страна на главата му беше пробита при падането. Уесли го издърпа на сушата.
Лея стоеше над него. Чувстваше се уморена и изтощена от следобедното претърсване. След първия час гмуркане тя си бе свалила роклята, понеже дългата пола я затрудняваше. Беше останала по бельо, от което се стичаше вода, но студът и умората не й позволяваха да обръща внимание на това.
Когато Уесли забеляза как Джъстин я наблюдава, свали ризата си и я загърна. Дългата му дреха скриваше тялото й почти до коленете.
— Не! Не! Не! — Крещеше Кимбърли, приковала очи върху тялото на брат си.
Уесли остави Лея и се приближи към Ким, за да я успокои колкото е възможно. Двамата се изгубиха в сгъстяващия се мрак. Риданията на сестрата разкъсваха нощната тишина.
Лея и непознатият помълчаха.
— Трябва да се преоблечеш — каза меко той.
Лея поклати глава, без да се помръдне. Цялата трепереше. Мъжът се приближи:
— Аз съм Джъстин Старк. А ти…?
Лея дори не отговори. Гледаше втренчено студеното и безжизнено тяло на Стивън. По бузите й се търколиха сълзи.
Без да пророни дума, Джъстин я взе в обятията си. Тя се опита да се отдръпне, но беше твърде слаба. Имаше нужда от утеха, дори от непознат.
— Поплачи си, момичето ми — прошепна Джъстин. — Всеки смелчага като теб заслужава да поплаче.
Лея се чудеше откъде и защо дойдоха всичките тези сълзи. Заплака така, както никога не беше плакала през живота си. Толкова беше хубаво да бъдеш близо до някого, да бъдеш закрилян от нечии силни ръце.
Мъжът измъкна едно одеяло от дисагите на коня. Лея не забеляза. Не протестира дори когато той нежно свали мокрите й дрехи. Загърна голото й тяло, притисна я до себе си и седна заедно с нея на един пън. Люлееше я в ръцете си и тя постепенно спря да плаче. Дори когато заспа дълбоко, тя все още се притискаше към него.