— Добре ли спа?
Тя кимна с глава. Все още не смееше да го погледне.
— Такова незначително нещо като липсата на дрехи не може да застане между нас. Аз съм разсъбличал стотици жени.
Тя го погледна с широко отворени очи.
— Може би не стотици — усмихна се той. Изпиваше я с поглед. — И със сигурност не толкова красиви като теб. Не се обръщай. Винаги ли си така срамежлива?
— Не мисля, че съм срамежлива, но сега аз… — Тя искаше да смени темата на разговора. — С нас ли ще пътуваш?
— Да, по целия път до Кентъки.
Бяха стигнали реката. Той пое ведрата, за да ги напълни.
— Израснал съм в града, където Уесли купи ферма. Цяла зима той работи като вол на това място. Предполагам, че е искал да го подготви за мис Шоу.
— Така мисля. Фермер ли си?
— Разбира се. Освен това съм ловджия. Аз ще ги нося — добави, когато Лея протегна ръце към пълните ведра.
— Мога да се грижа за нещата си. Благодаря ти — каза тя сковано.
Джъстин й се усмихна. Красивото му лице изглеждаше очарователно.
— Не се съмнявам, че можеш да носиш дори сто ведра, но не бъди така жестока да ми отнемеш удоволствието да ти помогна.
Тя не отговори, усмихна се:
— Мразя да ме наричат жестока. Господин Старк, носете водата!
— Джъстин — каза той през смях — всичките ми дами са ме наричали така.
— Всички? — Тя се разсмя и се почувства така добре, както не се беше чувствала от седмици.
— Вие двамата сякаш сте забравили какво се случи вчера — каза намръщено Уесли. — Трябва да изпитвате поне малко уважение към мъката на Кимбърли.
Джъстин стана сериозен. Той беше малко по-дребен от Уес, но не му отстъпваше.
— Мисля, че Лея показа голямо уважение, като едва не се удави, търсейки мъжа, който не й е никакъв. Това, че тази твоя възлюбена жена плаче високо не означава, че жертва нещо друго освен сълзите си.
Лея погледна двамата разгневени мъже, извини се и се оттегли, за да не я видят че се усмихва. Думите на Джъстин я караха да се надсмива над всичко. На душата й беше леко. Тя се зае с ежедневните задължения — грижата за животните, закуската и подготовката на фургона за път. Не знаеше дали Уес и Джъстин са продължили да спорят. Когато застанаха пред гроба, двамата мъже сякаш се бяха помирили.
Ким тежко се беше облегнала на ръката на Уес. Той говореше колко добър човек е бил Стивън Шоу.
След службата, каквато и да беше тя, Ким позволи на Уесли да й помогне да се върне обратно във фургона и си легна.
Джъстин хвърли вързопа си и седлото във втория фургон, привърза отзад коня си и седна до Лея, като взе юздите от ръцете й.
— Не знам как ще издържим заедно аз и онази жена толкова дни.
Въпреки че Лея отрече да е срамежлива, тя не знаеше за какво да говори с Джъстин. Не трябваше да се безпокои. Той й разказа за родния си град, за трите си сестри и четиримата братя, за племенниците и племенничките си. Разказваше кой в кого е влюбен и как красивата Миранда Макалистър подлудява ергените.
— Включително и теб? — попита плахо Лея.
— Е, поглеждал съм я няколко пъти, но винаги съм имал представа каква жена бих искал да имам.
— И? — насърчи го тя.
— Като теб, Лея, — каза той меко и погледна напред, когато един от конете стъпи в засъхнала следа от колело.
По тялото на Лея премина вълна от страх. Този мъж не знаеше нищо за нея. Нямаше представа, че е една Саймънс от блатата на Вирджиния, че има сестра уличница, и че баща й е бил луд. Мина известно време преди да проговори. Неохотно отклони темата на разговора към любимата си област — тъкането.
Спряха за малко да хапнат студено месо и картофи. Ким дори не излезе от фургона. Вечерта Лея накладе огън и приготви вечерята, изми и нахрани животните. Джъстин събра дърва за огъня. Уес се грижеше за обърканата и смутена Ким, чиято мъка я беше направила неспособна за каквото и да е.
Пътуваха на запад дни наред. Джъстин до Лея говореше, задаваше въпроси и с всеки изминат ден у нея растеше чувството на вина. Рийган и Никол бяха мили с нея въпреки произхода й. Но те винаги са знаели всичко за нея. Сега тя изпиташе чувството, че подвежда този мъж. Лъжеше го, а той беше толкова мил с нея. Ако той в действителност знаеше коя е, откъде е, вероятно щеше да се държи с нея така, както и Уесли.
Измина седмица, а тъгата на Ким не утихна. Лея започна да носи храната във фургона, където скърбящата се вкопчваше в нея и ридаеше.
— Не го прави — каза една вечер Джъстин, като сложи ръка върху рамото на Лея, докато пълнеше чиния за Ким. Той се обърна към Уес:
— Не е ли време тя да престане да бъде принцеса? Лея не й е прислужница.
— Ким все още тъгува за брат си — упорито отвърна Уес.
— Тогава ти й прислужвай! — той грабна чинията от ръцете й и я тикна в ръцете на Уес.