— Нямаш право да се месиш в живота ми — извика тя на Уесли.
— Да се меся? Ти си моя… Аз се грижа за теб — довърши той. — По дяволите, Джъстин. Какво трябва да направи мъж, който се държи така с твоята сестра?
— Ще искам да се ожени за нея — спокойно каза Джъстин. — Отивам си, Уес, не искам кавгата да се превърне в битка. Не искам да съществува омраза между съпруга на жената и нейните роднини.
Той излезе от водата и се запъти към коня, който го чакаше.
Уесли не проговори, докато шума от отдалечаващите се копита не изчезна.
— Кого имаше предвид, когато каза „съпруг“? — попита той, обвинявайки.
Лея грабна бельото на Ким и излезе от водата. Нямаше нужда да си повдига полата. Беше цялата мокра.
— Попитах те нещо!
— Не съм му казала за нас, ако имаш това предвид. Можеш да се успокоиш. Чистото име на Станфорд не е опетнено. А сега, ако ме извиниш, отново ще изпера дрехата на твоята годеница.
Уесли стисна уста.
— Вие двамата за това ли говорихте толкова дълго, за Ким?
Тя хвърли мокрите гащи в краката му.
— Може да се изненадаш като разбереш, че ние, хората от по-низшите класи, имаме и други теми за разговор, освен по-висшестоящите.
— Когато пристигнах, не ми изглеждахте да си говорите. Двамата бяхте мокри. Заедно ли плувахте? Отново ли му позволи да те разсъблече? — хвана я за раменете и я дръпна към себе си. — Когато те целува, кара ли те да се чувстваш така, както когато аз те целувам?
Тя положи усилия да не издаде чувствата си при допира с него. Беше изцяло безсилна. Беше по-различно от целувката с Джъстин. Това беше отдаване. Тялото му се притискаше в нейното. Устните му се бяха впили в нейните и тя не усещаше нищо друго.
Когато я пусна, тя беше замаяна и не можеше да стои на краката си.
— Изглежда не изпитваш това в обятията на Джъстин — самодоволно каза той.
Тя веднага отвори очи.
Знаеше с всяка частица от тялото си, че трябва да изтрие това самодоволно изражение от лицето му. Без да мисли, използва един трик, на който я беше научил брат й. Ритна го с коляно между краката.
Той се сви, а тя побягна, метна се на коня и тръгна към лагера. Засмя се от удоволствие при мисълта, че той трябва да се върне пеша. Но след миг спря коня. Вероятно го е наранила. Имаше право да се гневи, но не и да го нарани.
Все още се колебаеше, когато Уесли се хвърли от едно дърво над нея и хвана юздите на коня.
— Как…
Той не отговори. Поведе коня обратно към водопада. На Лея не й харесваше тихият му гняв, но не се осмели да проговори. Дали ще я бие?
Той спря при реката:
— Слез и вземи дрехите — студено каза Уес. Лея се подчини.
Той се качи на коня, взе мокрото пране, предложи й ръка, за да се качи зад него. Лея се страхуваше от изражението на лицето му. Страхуваше се да му откаже. Когато седна, се опита да не го докосва, защото не искаше да му припомня за присъствието си.
Веднъж конят стъпи накриво и тя почти щеше да падне.
— Ако не можеш да понасяш да ме докосваш, поне се хвани за проклетото седло.
Лея отново му се подчини.
Яздиха мълчаливо. Тя беше мислила, че досега Уес я е мразел. Но сега гневът му приличаше на горещо, червено наметало, което го обгръщаше, наметало, което би изгорило пръстите, осмелили се да го докоснат. Тя се стремеше да го избегне.
ГЛАВА ДЕСЕТА
След два дена срещнаха семейство Грийнуудз — Ханк и Седи и трите им малки момчета. Лея предложи да пътуват заедно. През последните два дена беше доста неприятно да се пътува с Ким, Уес и Джъстин. Уесли продължи да я гледа с мътен поглед, а Джъстин се отнасяше към нея, сякаш е толкова крехка, че ще се счупи всеки момент. Всичко това й досаждаше. Без да обръща внимание на напрежението, Ким проявяваше все по-големи претенции към Уес.
Грийнуудз и шумните им деца бяха точно това, от което имаха нужда, за да намалее напрежението между тях. Имаше много хора на път за Кентъки и дори за по-далечния запад. Те бяха привлечени и дори омаяни от богатствата, от плодородната девствена земя, която можеше да стане тяхна. Индианският въпрос повече не съществуваше. Кентъки беше щат, където те се чувстваха в безопасност, защитени от трудностите. Някои от пътуващите бяха добре подготвени, фургоните им бяха натоварени със стока. Бяха продали фермите и имаха пари да купят нова земя на запад. Други просто бяха тръгнали от родните места. Семействата им ги следваха единствено с дрехите по гърбовете си и чувал с храна.
По целия път имаше странноприемници и въпреки че повечето от тях бяха мръсни, цените бяха високи.