Погледът на Лея я спря.
— Нямах намерение да те засегна — каза Ким почти наранено. — Просто мислех, че знаеш някои неща.
— Кимбърли — каза тя с равен глас — Ти ще измиеш чиниите. — Обърна се и се отдалечи.
През нощта Лея се събуди от докосване по рамото. Отвори очи и видя Уесли наведен над нея.
Той сложи пръст на устните си и й даде знак да го следва. Тя облече роклята си и го последва в гората. Когато се отдалечиха достатъчно, той се обърна към нея.
— На миля надолу по пътя има едно семейство, което се нуждае от помощ. Приготвих един пакет с храна и реших, че ще ти хареса да дойдеш с мен. Освен ако не си твърде изморена.
Говореше като малко момче, което се страхува, че тя ще му откаже.
— С удоволствие — отговори тя. Вървяха известно време без да говорят.
— Красива нощ, нали? — попита той.
— Много.
Той направо я попита:
— Скарахте ли се с Джъстин?
Тя го изгледа предизвикателно:
— Ти и Кимбърли скарахте ли се?
Двамата избухнаха в смях.
— Нали го харесваш? — настояваше той.
— Той е като мен. И двамата сме израснали в бедност.
— О-о-о — каза Уес. — Аз винаги съм имал пари. А също съм имал и Травис. Не съм убеден дали не бих се отказал от парите, ако можех да израсна без брат си.
— Само един богаташ може да каже това. Нито един брат не е по-лош от бедността.
— Ти поне си била свободна да изразяваш мнението си. Травис винаги ми е казвал какво да мисля и как да го мисля. Ето защо Ким…
— Какво Ким? — попита тя тихо.
— Ким се нуждае от мен — в гласа му прозвуча упорита нотка.
— По принцип Ким се нуждае от нещо. Но чудя се дали изобщо някой знае какво е то. Това лагерът ли е?
— Не. Лагерът е малко по-нататък. Те са се разположили в един малък каньон. Ако завали дъжд, няма да могат да се измъкнат. Нали нямаш нищо против да се поспускаме малко в мрака?
Лея поклати глава, но по-късно изпита желание да го бе попитала какво значи неговото „малко“. Като че ли трябваше да се търкалят надолу по една скалиста стена, за да достигнат дъното на каньона. Първи тръгна Уесли, след него Лея. Без да има нужда, той я прихвана за глезените от ниското, после плъзна ръце към бедрата й. Повдигна я и я постави на земята. Тя искаше да му направи забележка, но той се беше усмихнал така победоносно, че тя се разсмя заедно с него. Хвана я за ръката и се заспускаха към каньона.
— Ето го — посочи той. — Остани тук, докато им занеса пакета. След това ще си тръгнем.
Тя се сви зад една скала, наблюдавайки как Уес се отправя към спящите. Почувства се като крадец. Сякаш вършеха нещо нередно. Спотайваха се в полунощ и се натрапваха на спящите хора.
Тъкмо Уес беше слязъл в лагера, когато Лея видя от другата страна да се приближава мъж. През рамото му беше преметната дългоцевна пушка. Голямо куче вървеше до него. Разбра, че ще имат неприятности.
Изправи се точно когато Уес видя мъжа и кучето. Той повдигна ръка за поздрав, но кучето се разлая и се затича да го нападне. Мъжът се прицели. Уесли разумно пусна вързопа и се затича обратно към Лея:
— Бягай — изкрещя той сред цялата врява от гласове и лаещи кучета.
— Върни се, крадлив безобразнико — изкрещя някой зад гърба му.
Лея прихвана полите на роклята си и се втурна нагоре. Пушката изгърмя и из въздуха се разпиляха парченца сачми. Зад нея Уес сумтеше, но когато се обърна, той я бутна по рамото:
— Катери се по проклетата скала!
Една огромна ръка я побутна отзад толкова силно, че тя почувства допира на скалата по бузата си. Прелетя като муха над един камък и продължи да се катери нагоре на ръце и колене, после успя да се изправи и затича с всичка сила.
Уесли я бутна да залегне точно когато зад гърба им се разнесе изстрел.
— Какво беше това? — ахна тя изпод него.
— Тихо — прошепна той, като притисна главата й с ръка, защитавайки крехкото й тяло със своето.
Лея не можеше да диша, но беше толкова изплашена, че не усещаше.
— Отидоха си — долетя глас изпод скалата. — Във всеки случай няма да се катерим, за да ги търсим. Ще премислят добре, преди да тръгнат отново да крадат.
Известно време полежаха мълчаливо.
— Уесли — успя да каже Лея — не мога да дишам.
Той се изтърколи от нея и се изправи. Хвана я за ръка.
— Да се махаме!
Влачеше я зад себе си. Вървеше с широки крачки и тя едва го настигаше. Спря се до едно дърво. Гърдите му се повдигаха. Лея също се облегна. Когато се успокоиха, те се спогледаха.
Първи се разсмя Уесли.
— Край на нашата самарянска дейност.
— Можеха да ни убият.
Двамата се смееха шумно.
— Какво ли ще си помислят, когато намерят чувала с храна?
Лея не можа да се сдържи повече. През смях каза:
— Надявам се, че кучето няма скоро да докопа вързопа. О, Уесли, никога в живота си не се бях изкачвала толкова бързо по скала. Мислех си, че ще ме хвърлиш над нея, за да я прескоча.
— Опитах се, но кучето беше толкова близо, че усещах дъха му. Нали не си наранена?
— Няколко драскотини и ожулвания. Утре ще се възпалят. А ти?
Той все още се смееше.
— Кървя, но не съм толкова зле.
Това я разтревожи.
— Къде — попита тя и започна да разкопчава копчетата на ризата му.
— Явно си нетърпелива да свалиш дрехите ми, жено — ухили се той.
— Замълчи, Уесли — каза тя.
На лунната светлина се виждаха две дълги дълбоки драскотини.
— Не изглеждат много зле, но трябва да се промият. Нека отидем до водата.
— Да, госпожо — щастливо каза той и я последва към близкия поток.
Уесли съблече ризата си, а Лея откъсна част от фустата си, за да промие раните.
— Какво биха правили мъжете без женските фусти! — промърмори той. — Ти си много красива млада жена, Лея. — Той докосна и повдигна брадичката й така, че тя да го погледне.
Въздухът беше изпълнен с искри. Танцуващите отблясъци на луната плуваха във водата. Това ги привличаше. Като омагьосани те имаха нужда един от друг. Пръстите на Лея се преместиха от раните към тъмната му топла кожа, нагоре към гъстия къдрав мъх на гърдите му. Не помръдна, когато устните му се приближиха към нейните.
— Все още сме женени — прошепна той. Лея се събуди от опиянението.
— Ако се опитваш да ме прелъстиш, Станфорд, няма да успееш. Ето, изчисти си раните. — Тя скочи и се затича към лагера.
Уес грабна ризата си и я последва.
— Нямах нищо предвид, Лея, честна дума — умолително започна той. — Аз само мислех…
— Мислеше, че съм лесна жена и на разположение, така че винаги можеш да получиш каквото искаш. Защо не помоли твоята девствена Кимбърли да те придружи тази вечер и да се опиташ да я прелъстиш? Защото тя е добра, а аз лоша, нали! Всичко е наред, когато се опитваш да вземеш нещо от една Саймънс, но не и от дама като госпожица Шоу. Но сега грешиш. Един път ти се отдадох, защото го исках. Но следващия път аз ще избера мъжа и той няма да ме измами.
— Имаш предвид Джъстин — каза Уес сърдито. После гласът му омекна. — Не съм имал намерение да те мамя, нито да те прелъстя, защото си обиграна. Ти си едно красиво момиче и…
— Което и да е красиво и обиграно момиче ще свърши работа, нали?
Лицето му се промени. Гордостта му надделя.
— Аз не съм Джъстин и ти не си Кимбърли, така че сме квит. — Той я отмина и се върна в лагера.
Изведнъж гневът й премина и тя разбра, че греши. Уесли имаше право. Това, което се беше случило, не беше планирано и тя не трябваше да разваля всичко.
Понечи да го викне, но спря. Така беше по-добре. Напоследък те доста се бяха сприятелили. Когато настъпеше време за раздялата им и за женитбата му с Кимбърли, тя не би искала да е влюбена в него. Да, по добре е да стои настрана от Уесли и да обърне внимание на Джъстин. Вероятно той би могъл да я накара да забрави чувствата, които изпитва към Уес.