Лея не можа да се сдържи повече. През смях каза:
— Надявам се, че кучето няма скоро да докопа вързопа. О, Уесли, никога в живота си не се бях изкачвала толкова бързо по скала. Мислех си, че ще ме хвърлиш над нея, за да я прескоча.
— Опитах се, но кучето беше толкова близо, че усещах дъха му. Нали не си наранена?
— Няколко драскотини и ожулвания. Утре ще се възпалят. А ти?
Той все още се смееше.
— Кървя, но не съм толкова зле.
Това я разтревожи.
— Къде — попита тя и започна да разкопчава копчетата на ризата му.
— Явно си нетърпелива да свалиш дрехите ми, жено — ухили се той.
— Замълчи, Уесли — каза тя.
На лунната светлина се виждаха две дълги дълбоки драскотини.
— Не изглеждат много зле, но трябва да се промият. Нека отидем до водата.
— Да, госпожо — щастливо каза той и я последва към близкия поток.
Уесли съблече ризата си, а Лея откъсна част от фустата си, за да промие раните.
— Какво биха правили мъжете без женските фусти! — промърмори той. — Ти си много красива млада жена, Лея. — Той докосна и повдигна брадичката й така, че тя да го погледне.
Въздухът беше изпълнен с искри. Танцуващите отблясъци на луната плуваха във водата. Това ги привличаше. Като омагьосани те имаха нужда един от друг. Пръстите на Лея се преместиха от раните към тъмната му топла кожа, нагоре към гъстия къдрав мъх на гърдите му. Не помръдна, когато устните му се приближиха към нейните.
— Все още сме женени — прошепна той. Лея се събуди от опиянението.
— Ако се опитваш да ме прелъстиш, Станфорд, няма да успееш. Ето, изчисти си раните. — Тя скочи и се затича към лагера.
Уес грабна ризата си и я последва.
— Нямах нищо предвид, Лея, честна дума — умолително започна той. — Аз само мислех…
— Мислеше, че съм лесна жена и на разположение, така че винаги можеш да получиш каквото искаш. Защо не помоли твоята девствена Кимбърли да те придружи тази вечер и да се опиташ да я прелъстиш? Защото тя е добра, а аз лоша, нали! Всичко е наред, когато се опитваш да вземеш нещо от една Саймънс, но не и от дама като госпожица Шоу. Но сега грешиш. Един път ти се отдадох, защото го исках. Но следващия път аз ще избера мъжа и той няма да ме измами.
— Имаш предвид Джъстин — каза Уес сърдито. После гласът му омекна. — Не съм имал намерение да те мамя, нито да те прелъстя, защото си обиграна. Ти си едно красиво момиче и…
— Което и да е красиво и обиграно момиче ще свърши работа, нали?
Лицето му се промени. Гордостта му надделя.
— Аз не съм Джъстин и ти не си Кимбърли, така че сме квит. — Той я отмина и се върна в лагера.
Изведнъж гневът й премина и тя разбра, че греши. Уесли имаше право. Това, което се беше случило, не беше планирано и тя не трябваше да разваля всичко.
Понечи да го викне, но спря. Така беше по-добре. Напоследък те доста се бяха сприятелили. Когато настъпеше време за раздялата им и за женитбата му с Кимбърли, тя не би искала да е влюбена в него. Да, по добре е да стои настрана от Уесли и да обърне внимание на Джъстин. Вероятно той би могъл да я накара да забрави чувствата, които изпитва към Уес.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
За Лея беше лесно да обръща внимание на Джъстин. Той като че ли винаги беше близо до нея, готов да й помогне. Усмихваше й се и й подаряваше цветя.
Една вечер, застанала до фургона, Лея държеше дивите цветя, които Джъстин й беше подарил. Седи приближи:
— Мислиш си да избереш малкия?
— Не бих нарекла Джъстин малък — отвърна Лея на намека. — Освен това никога не е ставало въпрос за избор. Уесли Станфорд е сгоден за Кимбърли и е много влюбен в нея.
— Може би някога е бил влюбен, но това е било преди да започне да прекарва по двадесет и четири часа от денонощието в нейната компания.
— Какво имаш предвид?
— Не се прави на невинна, млада госпожице! — смъмри я Седи. — Знам много добре, че си започнала да усещаш какво става между тях.
— Нищо не усещам, освен това за мен няма значение какво върши Уесли. Мисля, че бих могла да се влюбя в Джъстин.
Седи недоволно изсумтя и се запъти към гората, за да излее мръсната вода от тенджерата, която носеше.
След две нощи те се установиха близо до три семейства. Едни от тях свиреха на цигулка. Те поканиха всички наоколо на импровизирана танцова забава.
Дълго време Лея се приготвя за вечерта. Избра си рокля. Внимателно изми и среса косата си, така че да придобие чистия блясък и искрене на рубини.
Когато се движеше, дълбоко деколтираната й дреха от розова коприна проблясваше и улавяше светлината. По-тъмни розови панделки бяха вплетени в косата й и завързани под гърдите й.
— Приличаш на принцеса — ахна най-големият син на Седи.