Беше трудно, почти невъзможно да останеш горд, когато изцяло си покрит с кал. Това, че я накара да падне, а сега я гледаше с похотлив поглед, ядосваше Лея. Опипващите му погледи й бяха омръзнали. Тя беше повече от едно тяло.
Със свити юмруци тя се хвърли върху него.
Той се смееше. Разтвори ръце и я пое в обятията си и започна да се въргаля заедно с нея в калта.
— Спри — извика тя, като се опитваше да го срита. — Уесли!
— Не можеш да правиш всичко, нали, Лея? — Той преметна крак през нейните, за да не се съпротивлява — Нали, Лея?
Тя се бореше под него.
— Разбира се, че не мога. Никога не съм казвала, че мога всичко.
Той се хилеше. Белите му зъби блестяха под калта.
— Със сигурност си съвсем мръсна.
— Благодарение на теб — лицето й се промени, не можа да се сдържи да не се разсмее; трябваше да са ужасна гледка. — И ти не си от най-чистите — тя престана да се бори. Погледна го.
— Кажи ми нещо, което не можеш сама да направиш?
— Какво? О, Уесли, не може ли по-късно да си задаваш идиотските въпроси? Позволи ми да стана и да се измия.
Маската от кал на лицето му изобщо не помръдна. Тя го побутна, но той не реагира. Тя въздъхна:
— Има много неща, които не мога.
— Какви например?
Лея се замисли за миг:
— Ти си виждал само как върша къщната работа. Аз винаги съм работила във ферма и винаги съм вършила земеделска работа. Затова я умея.
— Чакам — упорито каза той.
— Ловуване! — каза тя доволна от себе си. — Веднъж отидох с брат ми на лов, но толкова се уплаших, че той трябваше да ме върне у дома. През нощта чух мечка и това ме уплаши. Ето, това е нещо, което не мога.
— Нещо друго?
— Невъзможен си. Дори ушите ми са пълни с кал. Пусни ме. Е, добре. Не мога да чета, не мога да пиша, оръжията ме плашат. Страхувам се когато съм сама, далеч от хората. Мразя хората, които гледат на мен като на една Саймънс.
Последните думи тя изрече жлъчно.
— Оръжия, а? — каза той, като не обърна внимание на последните думи. Притисна я още по-здраво, и продължи да се търкаля с нея в калта.
— Уесли! — възкликна тя.
— Оръжие и ловуване — възкликна той. Те се въргаляха и въргаляха в калта.
Единственото, което Лея можеше да направи, за да не затъне, бе да се притиска към него.
— Погледнете — над главите им прозвуча гласът на Седи. — Истинска двойка прасета, въргалящи се в калта!
Лея бе убедена, че лицето й е почервеняло под калта. Уесли се хилеше.
— Чул съм, че вие, дами, използвате калта за разкрасяване. Просто си, помислих да опитам и аз, а Лея се съгласи да ми покаже как. Нали така, Лея?
— Пусни ме, глупако! — просъска тя.
— Уесли — дочу се гласът на Ким. — Какво правите вие двамата заедно в калта? Паднахте ли?
— Да — каза той тихо, така че да го чуе само Лея. После се изтърколи, за да може да види Ким. — Лея падна, а аз скочих след нея.
Гласът му беше предизвикателен.
— О-о-о — примигна Ким — не знаех, че човек може да плува в калта.
Лея стоеше сериозна. Цялото държание на Уес я защитаваше.
Бавно Уес започна да се изправя.
— По-добре да отидем да се измием. — Той протегна ръка на Лея.
Тя не беше сигурна дали трябва да му се довери, но този път очите му бяха сериозни и тя прие предложената ръка. Той я пое в обятията си и Лея не протестира.
— Уесли… — обади се Ким.
— Трябва да заведа Лея до реката — отговори той и я отмина.
Нещо в погледа му накара Лея да замълчи. Зад тях Седи каза:
— Ела с мен, Кимбърли. Ще ти приготвя нещо хубаво за пиене.
На реката Уесли я остави сама. Когато се върна при другите, беше намръщен. Кимбърли занесе на Лея кърпа и чисти дрехи.
— Лея — каза тя озадачена — мисля, че не бива една дама да се търкаля с мъж в калта. Не смятам, че това е най-подходящата постъпка.
— Ким, наистина не съм го направила нарочно. Аз паднах.
— И Уесли скочи, за да те спаси? — Като че ли Ким се нуждаеше да бъде убеждавана в това.
Лея просто кимна с глава.
— Уесли не е вече толкова мил с мен — продължи Ким. — Снощи той беше много груб, а днес почти не ми говори.
— Какво му каза преди той да ти отговори грубо? — попита Лея, докато се обличаше.
— Говорих му за нашата женитба, която очаквам с нетърпение. Казах му, че се радвам, че ще бъда облечена в бяло. Имам предвид, че при първия му брак ти не можеше…
Погледът на Лея я спря.
— Не искам да кажа нищо лошо за теб, Лея. Ти ще можеш да носиш бяла рокля на сватбата си с Джъстин. Никой в Кентъки не ще узнае истината. Нито Уесли, нито аз ща кажем на някого.
С изправена глава Лея тръгна обратно към фургоните. Съвсем бе забравила да попита с какви груби думи е отговорил Уесли на изявленията на Ким относно нейната девственост.