— Ако имаш намерение да ме информираш за предишните си завоевания, въздържай се. Аз не се интересувам какво си или не си правил. И за твое сведение аз реагирам по същия начин на всички мъже, които ме докосват. Това е вродено у всички жени от рода Саймънс. Мислех, че знаеш това. В края на краищата интереса ти към мен не се ли дължи на блудната ми и безпътна природа.
— По дяволите, Лея! — Той се приближи гневно към нея. — Защо продължаваш да говориш тези неща за себе си? Видях те с Джъстин. Готов съм да се обзаложа, че никога не те е докосвал.
— Недей, ще загубиш.
Тя излезе на брега и започна да изцежда водата от полата си. Уесли застана до нея. Едрото му тяло се очертаваше под мокрите му кожени дрехи.
— Ще ми дадеш каквото искам, Лея.
Тя изобщо не го погледна. Той се отдалечи.
— Ще лагеруваме ей там — посочи с глава той. Когато се отдалечи, раменете на Лея увиснаха. Седна на един камък. Мократа й пола се влачеше след нея. Не можеше да отстъпи пред него. Не можеше да си го позволи. За кой ли път почти го беше загубила. Бяха се любили, той й беше хвърлил една монета и си беше отишъл. После се бяха оженили и той я беше оставил сама, наранена и бременна. Когато се беше върнал от Кентъки, той беше отказал дори да я погледне. Беше пожелал Кимбърли и отново я беше отхвърлил. Три пъти, си помисли Лея, три пъти я беше изоставил. А сега от нея се искаше да му се довери? Дали намираше удоволствие в това да си играе с нея, да наблюдава как тя се влюбва и след това да я изоставя? Дали изпитваше нужда да го прави, за да се чувства мъж? За него тя не означаваше нищо повече от удоволствия за една нощ, но за нея той беше нещо специално. Беше го обичала силно в продължение на години. Когато баща й я пребиваше от бой, тя лежеше и си мислеше как някой ден Уесли Станфорд ще дойде да я спаси. Когато загуби бебето, тя плака, но знаеше, че ще има и други деца — деца на Уесли. Но сега тя знаеше какъв е той, знаеше, че той ще я изостави веднага щом забременее. Тогава вече няма да има никаква нужда от нея.
И какво ще стане, когато те напуснат гората и отидат в Суитбрайър — градът на Уесли? Той пожела да я признае за своя съпруга пред няколко близки приятели. Но какво би станало, ако той не пожелае да го направи пред целия град? Не, една Саймънс трябва да бъде крита в горите, пазена, недопускана във висшето общество.
Разбира се, Уесли беше мъж. Както изтъкваше често, Лея беше страстна жена. Ето че той я беше довел в гората. Беше й спретнал малка отвратителна игричка, за да я принуди да избира между леглото му и месеци в гората. Какво би последвало, когато тя отстъпи? Защото, разбира се, той би се върнал в чистата си малка ферма, за да съобщи на всички как го е прелъстила и го е принудила да се ожени за нея. Че тя е жена със свободни нрави. Който и да е съдия в Кентъки би му дал развод. Уесли ще бъде свободен и Лея ще…
Тя пое дълбоко въздух и се изправи. Още един път щеше да е изоставена с наранено сърце. А толкова много пъти женското сърце може да бъде разкъсвано и излекувано. Ако отново се влюби в Уесли и той я изостави, дали би могла за четвърти път да събере останките от чувствата си. За свое собствено добро трябва да му устои. Не можеше да му позволи отново да я зареже.
Между дърветата тя видя потрепването на огъня. Разбра, че Уесли е приготвил място за нощувка. Тя се запъти към светлината потръпвайки.
— Кафе — Уес й подаде канче, от което се вдигаше пара. Тя поклати глава и протегна ръка да вземе тигана.
— Не — той го дръпна. — Сега ти ще си почиваш. Аз ще приготвя вечерята.
— Не ставай смешен. Мъжете не могат да готвят.
— Не могат ли? Е, хубава малка жено, ти си стой тук, а аз ще ти покажа, че грешиш.
Лея седна. Беше приковала поглед в ръцете си. Уесли майсторски обръщаше бекон в тигана и я наблюдаваше отвреме-навреме.
— Разказвал ли съм ти някога за Париж?
— Париж? — Тя го погледна. — Никога не съм чувала за Париж. Във Вирджиния ли е?
Уесли й се усмихна. Тази мокра рокля така беше прилепнала по тялото й! Той знаеше, че когато изсъхне, ще пада по-свободно и ще прикрива формите й. С широка усмивка си спомни изрязаната рокля, която бе облякла онази нощ в странноприемницата. Би изглеждала добре в Париж с красиво боне, което да украсява тъмната й коса.
— Париж е отвъд океана, в една страна, наречена Франция.
— Съжалявам, че не съм имала възможност да получа образование като твоето. Баща ми не виждаше никаква полза от това да изпраща своите деца-роби на училище.
Той не обърна никакво внимание на думите й.
— Една нощ петима души вечеряхме в една частна гостилница. — Той спря. — Може би не трябва да ти разказвам тази история. — Погледна я. — Може би искаш да чуеш как брат ми Травис ухажваше Рийган.