Ейб изглеждаше наранен от думите й.
— Помислих, че ще се радваш да ме видиш. Аз със сигурност съм много радостен.
— Къде е онова създание? — попита Лея. Ейб посочи над главата й.
Лея погледна настрани и видя сянката на една огромна ръка. Младият мъж беше съвсем близо до нея. Тя се отмести от тази огромна маса. Той дори не се помръдна.
Ейб я хвана за ръката:
— Не обръщай внимание на Бъд — каза той, като я придърпа настрани. — И той няма да ти обърне внимание — Ейб потупа с пръст главата си.
— Защо пък трябва да му обръщам внимание — остро каза тя, като се отскубна от ръцете му. — Кога за последен път си се къпал — тя сбърчи нос.
— Колко си изтънчена! Последния път, когато те видях, ти беше по-мръсна, отколкото съм бил някога. Това беше преди да се захванеш със Станфорд.
Лея продължи да се дърпа.
— Аз съм госпожа Уесли Станфорд.
— Ти! — Ейб удивено ахна и се отдръпна от нея — Ти, една Саймънс, омъжена за Станфорд — той се засмя — чуваш ли това, Бъд? Моята собствена малка сестричка мисли, че някой като Станфорд би се оженил за нея.
Бъд с нищо не показа, че е чул.
— Никога не съм знаел, че си такава лъжкиня — каза Ейб през смях. — Всичките жени от Саймънс са уличници, но те са честни уличници. Дори мама. Хей!
Не довърши изречението, защото Лея го удари по лицето.
— Ти малка… — започна той. — Искаш ли да ти изпратя Бъд? Такива като теб ги разкъсва с една ръка. Бъд!
Бъд не помръдна, нито Лея, която го гледаше втренчено и се надяваше той да не забележи как трепери. Гигантът я погледна за миг, после отправи поглед към тъмната гора.
— Добре. Може би Бъд не е в настроение тази нощ.
Лея си отдъхна.
— Може би и той е имал майка и вярва, че хората трябва да бъдат бити, когато говорят лошо за майките си.
— По дяловите, Бъд и Кал нямат майки. Някой ги е издялал от планините. Лея, забрави слабоумниците. Искам да говоря делово с теб.
— Кой е Кал?
— Казах ти да ги забравиш. Слушай, аз нямах нищо предвид, когато казах, че си уличница. Дори и да си, това не ме засяга. Това от което имам нужда е твоят… твоят ум. Ти беше най-умна от цялото ни семейство. Мама казваше, че е много лошо за теб, че си родена Саймънс. Слушаш ли ме внимателно?
— Много внимателно при това. Започвам да разбирам, че искаш нещо от мен.
Той се ухили:
— Виж как разбираш — в момента той имаше нужда от острия й като бръснач ум — знаех, че те бива. Виж се, с тази красива рокля и обноски, ти си като истинска дама.
— Не си губи времето с ласкателства. Какво искаш от мен?
— Искам да се присъединиш към нас.
— Да се присъединя!
— Не се дръж като че си по-добра от мен. Имам големи планове. Един ден ще бъда голям човек.
Лея мълчаливо го чакаше да продължи. Нищо нямаше да постигне, ако се опълчваше насреща му. Особено в присъствието на огромния човек-мечка.
— Аз искам да се присъединиш към Ревис и мен и момчетата. Ние работим по пътя към Дивия запад и ограбваме всеки, който мине оттук. Ти пътуваш с тях и знаеш точно откъде ще минат. А понеже си много умна, можеш да планираш нещата вместо нас.
— Да планирам — прошепна Лея. Започваше да разбира какво се иска от нея.
Беше чула, разбира се, за банда разбойници, които ограбват пътуващите на Запад. Но те никога не биха обезпокоили пътуващите със Станфорд.
— Ти си един от разбойниците! Ето как планираш да се издигнеш, като ограбваш хората.
— Не смятам да крада винаги — откровено каза той. — Заделям пари, за да си купя малък магазин. Ще се откажа веднага, след като платя някои дългове.
— Без съмнение комар. И ти мислиш, че аз ще стана част от отвратителната ти банда?
— Малка уличнице, не ме наричай с разни имена. Мама и татко знаят ли, че се криеш с един от Станфорд?
— За твое сведение мама и татко са мъртви, а Уесли Станфорд е мой съпруг.
— О, да, а Бъд може да лети. Хей, как така ще си женена за Станфорд, и ще спите разделени?
Лея сведе поглед и прошепна:
— Това е дълга история.
— Има един единствен начин един Станфорд да се ожени за една Саймънс. Била си бременна, нали? Само Станфорд могат да си помислят, че могат да се оженят за една уличница… Виж, Лея, омъжена или не, този мъж не те иска. Всеки, който притежава малко разум, дори Бъд, може да разбере това. Защо те държи в гората? Защо се криете?
Думите на Ейб бяха толкова близки до това, което тя чувстваше.
— Трябва да си тръгвам. Скоро ще съмне и Уесли ще разбере, че ме няма.
— Няма да разбере, че те няма. Той ще се радва да се отърве от една Саймънс, независимо дали е негова жена. Хайде, Лея, ела с нас. Ще те направя богата.
— Богата! От ограбване на невинни хора? Хората, които пътуват по този път са работили през целия си живот за това, което имат, а ти мислиш, че ще ти помагам, за да им го отнемеш? Отвращава ме. Чудя се дали отрепка като теб има право да живее.