— Ти винаги си се грижил само за себе си.
Ейб я гледаше мълчаливо.
— Кажи, когато си готова да ме слушаш — каза накрая.
— Никога. Аз… — в този момент Уесли простена и тя се върна при него.
— Лея — прошепна той, като едва отвори очи. — Измъквай се оттук. Спаси се. — Главата му се наклони на една страна.
— Не — изкрещя тя. — Той не е… Тя погледна Бъд, който кимна.
— Имаш избор, госпожа — каза Ейб — ти ще ми помогнеш, а аз ще се грижа за богатото ти момче. Но ако продължиш да ми отказваш и да ме обиждаш, аз ще го оставя да изгние тук. Решавай бързо. Изглежда той губи много кръв и може да умре.
Само за няколко секунди Лея взе решение.
— Ще ти помогна — прошепна тя с ръка върху студеното чело на Уесли. — Какво трябва да направя?
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Лея погледна спящия Уесли. Раната изглеждаше чиста и тя разбра, че състоянието му не е толкова лошо, въпреки че бе загубил много кръв. Той лежеше на съвсем чисто легло в стара дървена колиба, скрита на един планински склон.
Тя стана бавно от крайчеца на леглото и излезе да изхвърли една тенджера мръсна вода. Двамата млади мъже Бъд и Кал стояха пред вратата. В ранната утринна светлина огромните им тела приличаха на пазители на планините. Тя беше толкова разтревожена за Уесли, че не забеляза приближаването на Кал — вторият брат. Сега те се бяха възвисили — и двамата огромни и мълчаливи, съвсем еднакви. Двамата бяха пренесли Уесли в колибата, и без да проронят дума й бяха помогнали да го измие и да го превърже.
— Спи — каза тя на мълчаливите мъже, които стояха от двете страни на вратата. — Мисля, че съвсем скоро ще се оправи.
— Казах ти, че ще се оправи — високо каза Ейб. Гласът му я стресна и тя го видя да се измъква иззад колибата.
— Винаги ли трябва така да се промъкваш и да стряскаш хората? — Лея отправи гневен поглед към брат си.
— Ти си най-неучтивата сестра, която човек някога е имал. Или ще ме слушаш, или ще се справим с твоя богат мъж.
Всяка частица на тялото й се противеше на идеята да съдейства на брат си. Тя би направила всичко, което поиска от нея, докато се възстанови Уес, но щом се оправи, ще се измъкне оттук.
— Какво искаш от мен? — попита тя войнствено.
Той изсумтя без да обръща внимание на тона й.
— Не е нужно много, за да помогнеш на член на собственото ти семейство. Всичко, което искам от теб е да мислиш. И може би малко да готвиш…
Тя рязко изправи глава.
— Значи това? Ти не се нуждаеш от мен за да планираш грабежите си, а просто имаш нужда от някой, който да носи, да мие и да върши цялата черна работа.
— Е, Лея — започна той. Усмихна се и показа разядените си зъби. — Разбира се, че това е което искаме. Ще дойдеш да готвиш за нас, малко ще чистиш и изобщо ще вършиш тази работа, която вършат жените. Няма нищо лошо в това, нали? Не сме толкова много, колкото татко и децата, за които се грижеше.
Лея почувства облекчение. Идеята да планира грабежите им й беше противна и въпреки че грижата за лагера щеше да бъде трудна работа, тя предпочиташе да се занимава с това, отколкото да върши нещо нечестно.
Ейб я наблюдаваше.
— Почувства се по-добре, нали — каза той. Гласът му звучеше меко, като че говореше на коте. — Само малко ще чистиш и малко ще готвиш. Въпреки че момчетата ядат страшно много.
— Какво ще получа в замяна?
— Ще можеш да се грижиш за богатия си съпруг. — Той погледна надолу — Въпреки че е по-добре да не казваш на Ревис за него. Мисля, че това трябва да бъде нашата тайна — той говореше, без да обръща никакво внимание на двамата млади гиганти.
Лея погледна първо Бъд, после Кал. Лицата им не изразяваха нищо. Чудеше се колко ли са умни и дали осъзнават пренебрежителното отношение на Ейб към тях.
— Кой е този Ревис?
— Моят партньор — гордо отвърна Ейб — ние сме заедно. Двамата въртим цялата работа.
— Какво ще стане, когато Уесли оздравее?
Ейб й се ухили.
— Ще кажа на Ревис, че си избягала, защото не си могла да понесеш всичко това. Случвало се е много пъти и преди. Обикновено преуморяваме жените от работа.
— За да получиш готвач ли стреля по съпруга ми? След като толкова лесно си намираш готвачки и толкова често трябва да си ги сменяш, защо изобщо трябваше да стреляш по някого?
Ейб се озадачи. След малко се усмихна:
— Искам сестра ми да е близо до мен. Не съм те виждал от дълго време.
Лея грабна едно дълго дърво от една купчина и се запъти към него.
— Ако ме нараниш, Лея, никога няма да се измъкнеш от тази гора.
Той покри лицето си с ръце. Гласът му изразяваше едновременно молба и предупреждение.