Той поведе коня й по тайната пътека към колибата. Лея се поклащаше на седлото и усещаше, че животът за нея е свършил.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
По пътя към колибата Ревис започна да се проклина. Видът на Лея се беше променил. Приличаше на самата смърт. Той не искаше жени като Верити, които, видели как Ревис застрелва съпрузите им, не могат да се възстановят. Искаше жена, която да не се страхува от нищо.
Пред колибата Лея остана на седлото. Той слезе от коня. Влезе, напъха храна в един чувал и се върна при коня си. Проклинаше късмета си с ясените. Свали Лея от коня. Тя се свлече на кълбо на земята. Коленете й бяха притиснати до гърдите. Не плачеше. Не произнесе нито звук. Просто остана да лежи.
Ревис я изгледа презрително и се отдалечи.
— По дяволите, Лея, трябва да ни нахраниш. Време е за ядене, а няма нищо приготвено. Защо лежиш на земята под слънцето? Ще изгориш и Ревис повече няма да те харесва — мърмореше Ейб.
Лея не помръдна. Очите й бяха отворени, но не виждаше нищо.
— Лея — той клекна до нея. — Ранена ли си? — Гласът му беше загрижен. — Ще ми разкажеш ли или ще останеш да лежиш?
Той докосна челото й колебливо. Кожата й гореше. Тя не помръдна. Ейб се изправи и изсвири пронизително. Бъд и Кал се появиха веднага от гората.
— Гледайте сестра ми — с недоволство каза той. — Някой знае ли какво се е случило с нея?
Кал коленичи и я засенчи с огромното си тяло. Бавно протегна ръка и докосна бузата й. Погледна брат си, като че искаше да получи отговор на мълчаливия си въпрос и я пое в ръцете си.
— Хей — протестира Ейб — не можеш да го направиш. Остави я тук. Аз ще се грижа за нея.
Кал понесе Лея към гората.
— Чуваш ли, огромна смрадлива тор такава. Бъд застана пред Ейб.
— Махни се от пътя ми — изкомандва разбойникът. — Не можеш да вземеш сестра ми и да я завлечеш бог знае къде. Богатият й съпруг няма да я иска, ако е болна. Тя няма никой друг на света освен мен.
Въпреки протестите си той остана на място, докато двамата братя изчезваха в гората.
Гол до кръста, Уесли стоеше пред колибата си. Разхождаше се напред-назад. Раздвижваше ръцете си с широки движения, възвръщайки силата си. Чу стъпки по пътеката и спря. Обикновено Бъд и Кал избягваха да минават по обраслата с тръни пътека. Имаха свой път през шубрака.
Скри се, докато се убеди, че посетителите му действително са момчетата. Видя, че Кал носи Лея и се втурна към него.
— Ранена ли е — попита и я пое в ръцете си. — Какво й се е случило? Ревис… Мислех, че я наблюдавате.
Лея лежеше като мъртва в ръцете му. Очите й бяха затворени. Като че беше в безсъзнание. Занесе я в колибата и я постави на леглото. Потопи парче от превръзката си в кофата с вода и намокри челото й.
Лея простена, обърна се на една страна и се сви на кълбо. Лежеше безжизнена. Уесли присви очи.
— По-добре двамата веднага да почнете да разказвате.
Пръв започна Кал:
— Тя ми каза, че тази сутрин иска да се усамоти. Ние се съгласихме, но след час започнахме да я търсим.
— Тръгнахме надолу по следите на коня. В подножието чухме изстрели.
— Когато приближихме, Ревис беше убил един мъж и ранил една жена. Той и Лея яздеха бързо обратно. Заварихме я пред колибата. Тя беше в това състояние, а Ревис си беше отишъл.
Уесли се отдалечи от леглото.
— Мисля, че единственото, което Ревис върши, е да ограбва хората.
— Убива хора за удоволствие — добави Бъд.
Уесли удари юмрук в стената.
— Какъв глупак съм! Как можах да я оставя! Трябваше незабавно да я измъкна оттам.
— Тогава раната ти щеше да се отвори и щеше да загубиш много повече кръв — възрази Кал.
Той помълча за миг. Погледна Лея:
— Без съмнение тя е била свидетел на убийството и то я е довело до това състояние.
Изведнъж с две крачки прекоси колибата, сграбчи я за раменете и я постави да седне:
— По дяволите, Лея — изкрещя в лицето й. — Мислиш се за призвана да спасиш света. Защо не ми каза истината. Как можах да съм толкова глупав да ти повярвам. Мислех, че ще бъдеш добре, а я се виж! По дяволите, по дяволите!
Той я разтърси и не спря докато Кал не постави ръка на рамото му. Рязко престана и видя, че очите й са пълни със сълзи. Придърпа я към себе си.
— Сега, скъпа, можеш да си поплачеш. Това ще те облекчи, ти си в безопасност.
Бъд и Кал мълчаливо излязоха.
Лея започна да плаче, не можеше да спре. Притисна се е всичка сила към Уесли и сълзите й обливаха голото му рамо. Разтърсваха я конвулсии. Той й даде да пие вода.