— Сега ми разкажи всичко — търпеливо каза той.
— Не — прошепна тя — не.
— Лея — той хвана брадичката й с ръка и повдигна зачервеното й подуто лице. — Изобщо не повярвах на небивалиците за болни деца. От началото знам за Ревис и за брат ти Ейб. Искам веднага да ми разкажеш всичко, което се случи.
— Трябва да остана тук завинаги — каза тя хълцайки. — Ще ме обесят.
— Днес си видяла Ревис да убива, нали?
Тя се отдръпна от него.
— Аз му помагах. Държах шапката на мъжа и събирах нещата. Аз откраднах.
Тя очакваше да види изумление по лицето му. Не видя никаква реакция.
— Защо Ревис те принуди да крадеш? С какво те заплаши?
Очите й отново се наляха със сълзи. Мислеше, че Уесли ще повярва, че да краде е нещо присъщо на природата й.
— Той каза, че ще убие още някого, ако откажа.
— Негодник — изсумтя Уесли през зъби — какво още се случи?
Тя не искаше да разкаже останалото. Никога повече нямаше да може да живее сред почтени хора.
— Ревис беше с маска, а аз… аз не.
— О-о-о — Уес се зарадва, че не се е случило нещо по-лошо. — Сигурен съм, че те са видели, че те е принудил и че ти си спасила живота им.
— Не — изкрещя тя и скочи от леглото. — Ти не разбираш! Ревис им каза, че съм му партньор. Той им каза името ми госпожа Лея Саймънс-Станфорд от Вирджиния, която скоро ще живее в Суитбрайър, Кентъки. Направи ме престъпничка. Направи ме крадла. Никога няма да мога да си отида оттук. Ако го направя, ще ме обесят.
— Лея — каза той със съчувствие и се опита да я придърпа в обятията си.
— Остави ме. Не ме докосвай. Ти си чистият господин Станфорд. На теб никога не би ти се случило нещо такова. Хората винаги ще знаят, че ти си невинният Станфорд, а аз, една Саймънс, аз…
Той я сграбчи за раменете.
— Престани да се самосъжаляваш. Според брачното свидетелство ти също си Станфорд. Виж, Лея — каза той, като се стараеше да бъде спокоен — всичко това не е толкова зле, колкото си мислиш. Има съдилища и ние ще наемем най-добрите адвокати. Бъд и Кал могат да свидетелстват как Ейб те е принудил да останеш в разбойническия лагер. Обзалагам се, че все някой е чул как Ревис те е принуждавал да участваш в грабежа. Има пътища да те измъкнем, дори и да си обвинена. Така че престани да си мислиш, че трябва да останеш тук завинаги.
С цялата си душа Лея искаше да повярва на думите му.
— Така ли мислиш? Има ли такава възможност — прошепна тя.
— Повече от възможност. Сега искам да те видя усмихната. Трябва да отидеш веднага на едно място.
— Искаш да се върна в колибата при Ревис?
Уес стисна зъби.
— Никога повече няма да се върнеш на това място. Ще тръгнеш с Бъд и Кал. Те ще те заведат в Суитбрайър. Там имам приятели и ако трябва, те ще те скрият докато дойда да уредя нещата.
— А къде ще бъдеш ти през това време?
— Има още нещо, което трябва да свърша. Дължа някому нещо. Сега ела — той хвана ръката й и я издърпа навън. — Бъд и Кал ще се погрижат за теб, а Ревис няма да може повече да те нарани.
Тя се отдръпна. Погледна го с, присвити срещу слънцето очи.
— Защо не искаш да дойдеш с мен в Суитбрайър?
— Нали ти казах, че трябва да свърша нещо.
Лея се замисли, седна на земята и скръсти ръце.
— Какво означава това? — попита той.
— Няма да тръгна. Замислил си нещо. Това не ми харесва.
В гърдите му се надигна гняв. Сграбчи я за раменете и я повдигна.
— Мислиш, че съм замислил нещо? Дни наред лежах безпомощен, докато ти забъркваше каши една след друга. И ми казваш, че не ми се доверяваш? Още сега бих те обърнал върху коляното ми и бих те натупал. Кога ще разбереш, че не можеш да управляваш с една ръка целия свят? Бих могъл да измъкна и двама ни много отдавна оттук, ако ме беше помолила за помощ. Но не, госпожа Станфорд трябва всичко да свърши сама. Опитах се, Лея, наистина се опитах да бъда мил с теб. Но ти искаш да се справяш с всичко по своему и аз ти позволих да опиташ. Само моята собствена глупост ми попречи да осъзная колко голяма опасност те грози. — Пусна я на земята. — По дяволите ти и твоите глупости. Не знам дали на света има друг мъж, който да е изтърпял толкова, колкото ми се наложи да изтърпя заради теб. Обиждаше ме, наричаше ме непостоянен, а сега се държиш с мен като с безпомощен идиот, когото трябва да защитаваш. Знаеш ли какъв ти е проблема?
Тя погледна с широко отворени очи красивото му разгневено лице.
— Не. Какъв ми е проблема?
— Винаги искаш да контролираш нещата. Доколкото разбирам, ти си се разпореждала с цялото си семейство, като че си генерал. По време на пътуването ни ти вършеше работата на всеки един от нас и в действителност управляваше всичко.
Лея примигваше насреща му.