Лея се опита да не се разсмее на мрачния му тон. Може би някой ден те ще посетят плантацията Станфорд и ще видят огромните запаси от разнообразна храна. Може би ще проявят желание да се запознаят с красивата млада племенница на Клей Армстронг.
Тя седна.
— Можем малко да поспим.
Сви се на кълбо върху влажната земя и заспа без повече да мисли. Да имаш за охрана гиганти, подобни на планини е нещо, което те кара да се чувстваш в безопасност.
Лея бе наредила масата в малката колиба, но още не се решаваше да извика мъжете. Уесли току-що бе пристигнал. Дрехите му проблясваха на слънчевата светлина. Със сериозно изражение говореше на Ревис. Лея виждаше напрежението у по-дребния жесток мъж. Раменете му се бяха свили. Сякаш всеки миг очакваше да бъде ударен.
През изминалите няколко дена Лея бе стояла близо до Бъд и Кал. Беше озадачена от това, колко бе нараснала омразата им към Ревис. Отново и отново си припомняше как той стреля по заселника, а после по жената. Веднъж той се опита да я убеди със сладки думи, че го е извършил заради нарастващата любов към нея. Но Лея знаеше, че той ги е убил защото искаше да я принуди да не го отхвърля.
Колкото по-близка ставаше с момчетата, толкова повече ги харесваше. Те мълчаха, когато Ейб говореше на тях или за тях, сякаш бяха бездушни дървета. На няколко пъти тя улови мъждукащи светлини в очите на Бъд.
Ревис донесе пресни яйца и сметана. Лея приготви голяма паница крем карамел, покрит с горена захар. Преди да позволи на Бъд и Кал да го опитат, тя ги принуди да й разкажат какво знаят за Уес. Те бяха разбрали единствено, че Уес се преструва, че е дошъл от името на Танцьора и ще работи с Ревис.
— Убедена съм, че Ревис ще го посрещне с отворени обятия. Той обича някой, с когото до споделя заповедите — каза тя с неприязън.
Уесли беше отвън и обясняваше нещо на Ревис. А Лея с пресъхнало гърло очакваше гневът му де се стовари отгоре й. Вероятно би му се подчинила да отиде в Суитбрайър, ако не го беше погледнала още веднъж. Тя не би позволила нито на Кимбърли Шоу, нито на коя да е друга жена да й го отнеме.
— Ейб — каза Лея, като видя брат й да отива към Уесли. Тя се страхуваше, че той ще каже на Ревис кой е Уесли. Тя почти стигна до вратата, когато чу брат си да казва:
— Господин Ревис, кой е този човек?
Лея се облегна на вратата, въздъхна с облекчение и се усмихна. По някакъв начин Уесли се беше погрижил за Ейб. Как ли, за бога, Уесли го беше убедил да се обърне срещу скъпоценния господин Ревис? Какво ли му беше обещал?
Сега единственият проблем оставаше Лея. Тя поглади роклята и косата си и се опита да събере сили. Надяваше се да не бъде толкова изненадан като я види. Когато той влезе, тя се беше надвесила над огъня.
— Коя е тази малка красавица, Ревис — попита той с провлачен глас. — Чух, че имаш всички удобства, но не знаех за нея.
Бавно тя обърна лице към него. Той не изглеждаше изненадан, но очите му гневно просветваха.
— Лея е моя — каза твърдо Ревис. — Не я деля с никого. По този въпрос няма да има спор.
Бавно, с усмивка, Уесли пристъпи по-близо до Лея. Само тя можеше да чете по лицето му. Това, което разбра, я накара да отстъпи. Гневът му я плашеше.
— Уесл…
Той я сграбчи през кръста и я придърпа към себе си:
— Внимавай, хубавице, за малко да стъпиш в огъня. Казвам се Уесли Армстронг. А ти как се казваш?
Очите му я предупреждаваха и заплашваха едновременно.
През рамото си тя виждаше как лицето на Ревис потъмнява все повече и повече. Имаше нещо, което не бе взела под внимание. Ако Ревис видеше, че тя предпочита Уесли, дали не би си отмъстил с нож в гърба му?
— Свали си ръцете, мръсни крадецо — каза тя високо, като наблюдаваше как погледа на Уесли се изпълни със смут. — Няма да позволя на нито един като вас да ме докосва.
Тя се възползва от почудата му, за да се отдръпне. Той започна да се съвзема.
— Бих желал да притежавам тази малка женичка, Ревис. Може да се споразумеем.
— Лея е моя — повтори Ревис през стиснати зъби.
— Може би дамата ще избере — усмихна се Уесли и самоуверено пристъпи към нея. — Ти може да имаш проблеми с жените, но аз нямам. Ела тук, никаквице.
— Никаквица! — възкликна тя.
Вероятно го обичаше, но тази дума й дойде твърде много. Отдясно имаше купа с току-що замесено тесто. С котешка усмивка тя бавно я повдигна и рязко залепи съдържанието на усмихнатото лице на Уесли. Докато той плюеше полепналата по лицето му смес, тя се обърна към Бъд и Кал:
— Този натруфен паун с нищо не е по-добър от другия. Ако го оставите близо до мен, ще ви сервирам суров бекон на закуска.
С крайчеца на окото си тя видя как Ревис доволно изсумтя, завъртя се на пети и излезе от колибата. Всичко, с което й оставаше да се справи, беше яростта на Уесли.