Той се направи на сърдит и я погали по бузата.
— Какво стана с моята малка котка, която непрекъснато ми противоречеше по целия път насам. Къде е жената, която се кълнеше, че никога няма да ми позволи, ако сам не си го взема.
Тя го отблъсна. Последното нещо, което би му казала, беше че го обича. Ако някога изобщо успееха да напуснат тези планини и той я напуснеше, тя искаше да съхрани останалата у нея гордост. Когато той си тръгнеше, тя искаше да му каже, че изобщо не я е грижа за него и че удоволствието от няколкото часа, прекарани заедно е единственото, което е търсила.
Тя се отскубна от него.
— Ти си по-безопасен от двамата. Ако остана с Ревис, той ще ме направи като Верити. Парите ти ще помогнат да избегна обвиненията.
— Това ли означавам за теб, Лея? Аз съм някой, чиито пари можеш да използваш?
Тя се опита да не покаже, че гласът й трепери. Какво можеше да каже? Че няма да преживее, ако нещо му се случи.
— Ти поиска да бъдем женени. Аз почти бях в безсъзнание. Исках да сложа край на този брак, но ти отказа и законно ние сме обвързани. Заради това и защото моят брат стреля по теб, аз се присъединих към бандата на Ревис, за да те закрилям. След като всичко това свърши, моето задължение към теб ще отпадне.
— Задължение? А какво ще кажеш за това — очите му се плъзнаха по голото й тяло.
Тя се усмихна похотливо.
— Ние, жените Саймънс, обичаме да се наслаждаваме и да се боричкаме с красиви мъже. Аз не бих легнала с Ревис, защото той е мъж, който обича болката.
Той се отдръпна.
— За бога, ти си хладнокръвна жена, Лея. Трябва да бъда щастлив, че не ме остави да умра от загуба на кръв, след като брат ти стреля по мен.
Тя не отговори. Полагаше усилия да не се разплаче. Как искаше да му каже, че го обича и копнее да й отвърне със същото. Но той вероятно щеше да й се изсмее и да й каже, че е нормално някой от нейната класа да обича високопоставен мъж като него. Не, след като не можеше да запази сърцето си, по-добре да запази гордостта си.
— Сега трябва да вървя — каза тя. Обърна се и почна да се облича.
— Върви — каза той и я остави.
Тя се разплака горчиво. Крехката нишка, която ги свързваше, се скъса.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Тази нощ Лея спа малко. Сгуши се до Верити и плака дълго. Чувстваше се много нещастна. Искаше й се никога да не бе срещала Уесли Станфорд. Само да бе послушала сестра си, да не го беше последвала онази нощ и да не му се бе нахвърлила като гладно животно. Сега нямаше да прекарва нощта в бърлогата на крадците. Ако не се беше разхождала по клоните на дърветата без никакви дрехи и не беше се правила на глупачка, ако не бе прекарала часове в силните обятия на мъжа, който обичаше…
— По дяволите — каза гласно тя, отметна одеялото и стана. — Време е да ставаме — обърна се към Верити. — Ти днес ще ми помагаш при готвенето.
Сигурно би могла да възвърне малко от самочувствието на Верити.
Тя приготвяше закуската. Уесли влезе в колибата, но не я заговори. Държеше се така, че дори от въздуха лъхаше хлад.
— Искате ли да закусите, господин Армстронг?
— Не и това, което ти би ми поднесла — рязко каза той.
Точно в този момент Ревис влезе в колибата.
Лея се вгледа в намръщеното лице на Ревис и забеляза как преценява държанието на Уесли.
— Този не е умен като теб, Ревис — каза тя и постави голяма чиния с бекон на масата. — Мисли си, че може да ме притежава само ако ме помоли и не му е приятно когато получи отказ. Закуската е готова.
Докато се хранеха на няколко пъти Лея забеляза Ревис да наблюдава Уесли. За да привлече вниманието му, тя се наведе над рамото му. Знаеше, че разбойникът мрази всеки, които пристъпва в територията му и би намразил още повече новодошлия, ако разбереше, че е успял там, където на него му беше отказано.
— Кога ще вършим тази твоя работа, Армстронг?
— Утре сутрин. Те ще бъдат на четири мили надолу.
— Какво те кара да си толкова сигурен за скоростта, с коя то ще се движат?
— Имам си начини. — Това беше всичко, което Уесли каза.
По-късно, когато Лея и Верити прибираха масата, Ейб се приближи и изсъска в ухото на сестра си:
— Двамата любовници май са се скарали.
— Ревис и аз? — тя се преструваше, че не разбира.
— Ти и онзи Станфорд. Хвърляте си такива погледи, че наоколо хвърчат искри.
— Никога не съм го поглеждала!
— Не когато той те гледаше. А той те гледаше непрекъснато. Лея, вие, двете влюбени птичета ще развалите всичко. Аз никога няма да стана уважаван човек, ако убият двама ви. А Ревис ще ви убие без съмнение, ако разбере, че го правите на глупак.
— Какво ти е обещал Уесли, за да му помогнеш?