— Жени — изсъска той. — Лея, не се срамувам от теб. Не знам откъде са ти дошли тези глупави мисли в главата. Ти си красива и тази вечер без съмнение няма по-хубава жена тук. Но точно в този момент аз не желая около теб да има толкова много хора.
— Защото не зная как да се държа ли? Може би защото не живея според правилата на Станфорд?
— О, велики боже! Та това е и твоето име. Поне един ден от живота си бих искал да мога да разбирам жените. Поне една от тях. Лея, моля те да дойдеш с мен у дома веднага.
— Защо — попита тя сърдито. — Защо искаш да ме скриеш?
— Не искам да те скрия. Е, добре, може би искам. — Той се усмихна прелъстително и се приближи до нея. — В къщи можем да си устроим собствено празненство.
— Единствения начин да дойда с теб е да ме носиш. Аз ще ритам и ще викам, а това още повече ще навреди на репутацията ти.
Той се обърна за миг. Когато отново я погледна, лицето му беше объркано и недоумяващо.
— Лея, не знам защо си толкова разстроена. Аз не ти забраних да дойдеш на танците защото се срамувам от теб и защото не искам да ме виждат с теб. Далеч не е това причината. Няма нищо, което да искам повече от това да бъда с теб. Но точно сега има причини, поради които предпочитам да си близо до мен у дома.
— Какви причини?
— Не мога да ти кажа, но веднъж завинаги искам да те накарам да ми се довериш.
Тя му се усмихна неприятно.
— Не трябва да отгатвам защо искаш да дойда с теб у дома. Аз знам. Ти каза, че ти е неприятна дори мисълта да бъдеш женен за някоя като мен.
— Аз ли казах това! — възкликна той. — Кога?
— Ти го каза на брат си Травис, а Рийган и аз те чухме.
Двама разгорещени танцьори излязоха навън. Уес сграбчи Лея и я придърпа в сянката. Беше я притиснал с крака.
— Добре, малка дива котка такава. Сега ме изслушай! Омръзна ми да ме наричаш най-големия сноб на века. Ти си сноб, Лея. Повече от мен те е грижа за това в каква обстановка са израснали другите. Да, казах на Травис, че ми е неприятна дори мисълта да бъда женен за теб, но не защото не мога да понеса да живея с една Саймънс.
— Ха! — Лея се опита да погледне настрани, но той обърна лицето й към себе си.
— Аз исках жена ми да се нуждае от мен. Доколкото ми беше известно, Кимбърли се нуждаеше от мен повече от всеки друг. Аз исках жена като Ким, а вместо това получих жена, която може да ръководи ферма, да гледа деца, да се справя с лудия си баща. Ти, Лея, като че нямаше нужда от никого. Караше ме да се чувствам ненужен.
— Аз? — прошепна тя. — Как можеш да се чувстваш ненужен?
Той опря нос до нейния.
— Защото ти никога не ме помоли дори за едно проклето нещо — развълнувано каза той. — Присъедини се към разбойниците и дори не ми спомена за това. Спомняш ли си, когато миналата седмица коминът падна? Ти го поправи сама и дори не бих узнал за това, ако Оливър не те беше видял да висиш на една стълба и да поставяш камъни. Ти дори ми отне грозната жена, за която се ожених и я превърна в красавицата, която си сега. — Той се спря и погали спусналата се по лицето й коса. Отметна я назад. — Трябваше ми много време, за да разбера, че се нуждаеш от мен много повече от Кимбърли. Тя винаги ще се приземи на краката си, а ти, моя малка съпруго, ще се замесиш в някоя неприятност веднага щом прескочиш прага на къщата.
Лея се опитваше да разбере думите му.
— Но Ким е дама, а аз…
— Ти си ми съпруга и също като мен си Станфорд. Ако аз имам благороден произход, то същото се отнася и за теб.
Тя се отдръпна от него.
— В такъв случай защо не искаше да те видят с мен на празненството? Защо ме криеше в къщи?
Последното нещо, което той искаше да й каже, беше за вероятния заговор срещу нея. Без съмнение Лея щеше да прекара будна цели нощи, за да измисли как да се замеси в него.
— Трябва да ми вярваш. Трябва да повярваш, че искам най-доброто за теб.
Лея се отдалечи под лунната светлина. Това, което той каза за Ким беше вярно. Всъщност дори тя беше споменала за това. Беше почувствала, че Уесли иска да припада и да бъде безпомощна и го правеше. А Лея вършеше само това, което позволяваше природата й. Възможно ли беше да кара другите хора да изглеждат и да се чувстват безполезни?
Уесли не говореше за обич. Може би обичта не беше толкова далеч, след като той не я презираше затова, че е Саймънс. Най-забавното беше, че Лея положи толкова усилия да не бъде в тежест на Уес. Когато коминът падна, тя най-напред се разплака. Но след това решително се зае да го поправи сама, за да не я помисли Уесли за безпомощна. Тя се обърна към него:
— Ако припадна, ще ме пренесеш ли на ръце до леглото ти?