Изражението на лицето му беше достатъчна отплата. Без да продума, той се доближи и я притегли към себе си.
— Понякога се учудвам колко много те обичам, Лея — прошепна той. — Бих искал да не викаш по мен толкова често.
Първоначалната й реакция беше да го отблъсне. Искаше да гледа очите му, когато й каза за пръв път, че я обича. Но вместо това тя се сгуши в него.
— Може би сега, когато знам, че ме обичаш, няма да ти се сърдя толкова често.
Той я поведе към коня, повдигна я и я постави на седлото.
— Сигурен съм, че доста често съм ти го казвал. Време е да го проумееш най-после.
Лея изобщо не искаше да започва нов спор.
— Явно не съм те чула когато друг път си ми го казвал. О, Уес — каза тя, когато той се качи зад нея — трябва да се върна и да си взема шала.
— Аз ще ти го взема утре, когато дойда за коня ти.
— Не, за бога, този шал струва цяло състояние на Клей. Прекосил е целия океан. Ще отнеме само минутка.
— Ти ще стоиш точно там, пред вратата. Ще дойда с теб — каза той.
Лея се изкикоти:
— Не можеш да понесеш мисълта да съм далеч от погледа ти, нали.
— Нещо такова.
Лея мълчаливо застана отвън, за да изчака съпруга си. За нея не беше никак лесно да му се довери, но може би наистина той имаше някакво обяснение за това, че не иска да я пусне на танците. Може би беше ревнив. При тази мисъл й стана приятно. Ако беше вярно, че я обича, тогава ревността беше разумно обяснение. Лея със сигурност беше ревнувала Уес от Кимбърли.
Изведнъж си спомни, че беше видяла Корин Старк с подобен на нейния шал. Уесли никога нямаше да разбере какво да вземе без нейна помощ.
Вътре в ярко осветеното помещение всички танцуваха и се смееха. Ким се бе опряла на стената със сведени очи, а съпругът й стоеше близо до нея. Докато Лея претърсваше помещението, музиката спря. Смеещите се танцьори спряха, за да отдъхнат. В тази тишина една жена изпищя. Лея се обърна по посока на писъка. Видя, че една съвсем непозната жена сочи към нея.
— Това е брошката на леля ми — крещеше жената. — Ти си я откраднала от нея.
Слисана, Лея постави ръка на гърдите си.
— Не — прошепна тя.
Приличаше на повторение на един кошмар. Мигновено Уес застана до жена си, обгърна я с ръка и я изведе навън.
— Лея — прошепна той, когато излязоха — Джъстин ще те заведе у дома. Аз ще остана, за да разбера каквото мога. Разбра ли ме?
Вцепенена, Лея кимна и Уес я остави в ръцете на Джъстин.
— Грижи се за нея — каза му той. — Ще ви изпратя известие веднага щом мога. Сега искам да спра това веднъж завинаги.
Той рязко повдигна глава, щом видя Кимбърли да излиза с Джон. Ким тихо плачеше.
— Изчезвайте оттук — каза Уес на Джъстин.
По обратния път към фермата Лея не мислеше за нищо. Когато Джъстин я свали от коня и я въведе в къщи, тя разбра колко й е студено и започна да трепери.
Джъстин я поведе към един стол и я притегли в обятията си.
— Всичко е наред, мила. Уесли ще разбере какво става. Никой няма да повярва, че си откраднала брошката.
Тя не можеше да заплаче. Беше се облегнала вдървено на Джъстин.
— Откъде взе брошката, Лея — попита той, като милваше ръката й. — Лея! Откъде взе тази брошка?
— Кимбърли ми я даде — прошепна тя.
— Да пукне тая малка егоистична кучка! — избухна той. Остави Лея на стола и започна нервно да крачи из стаята.
— Усещам, че е замесена с разбойниците. Тя има морал колкото една уличница. Извини ме, Лея, но е така. Тя би продала себе си и всеки друг, за да получи това, което иска. Мислиш ли, че Джон има представа за кого се е оженил. Бедният човек! Вероятно си е мислил, че наистина се крие жена под красивата външност. Лея — той коленичи пред нея — излизам за малко. Ще опитам да разбера нещо от Кимбърли. Двамата с Джон ще се помъчим да поговорим разумно с нея. След като приключи разговора с онази жена, Уесли веднага ще се прибере. Оливър е в хамбара. Мислиш ли, че можеш да останеш тук сама?
Тя разсеяно кимна с глава. Изпитваше желание да бъде сама. Не искаше никой да разбере за позора й. Той я целуна по челото.
— Просто стой тук и изчакай Уес. Обещай, че няма да отиваш никъде.
Тя отново кимна с глава и Джъстин я остави.
Лея нямаше представа колко дълго е седяла. Времето за нея нямаше никакво значение. Помисли си, че камината трябва да бъде изчистена. Слънцето вече изгряваше, когато вдървено стана от стола и се зае с чистене. Стараеше се да избърше комина максимално нависоко.
Изведнъж вратата зад гърба й се отвори.
Бавно, без да проявява никакъв интерес, тя се обърна. Беше Ким, с грейнали очи и разрошена коса. Муселинената й рокля беше изцапана от тревата.