— Къде пиштолетът на детектив Харишън? — попита гласът.
Устата на Харисън бе пресъхнала, но той успя да си раздвижи езика:
— В кобура.
— Ижвади го. Моля.
Харисън не искаше да спори. Усещането за тежкия „Чийф Спешъл“ в ръката му се отрази дяволски добре.
Фигурата разпери ръце: в гънките на балтона тези ръце като че ли не се сгъваха както си е нормално. А това дето се подаваше от маншетите на ръкавите, наистина ли бяха нокти?
Тя каза:
— Штреляй.
Харисън зяпна шокиран.
Детективът Харисън не стреля. Очи широки. Ръце с пистолет и светлина треперят.
Казва пак:
— Штреляй!
— Карли, не! Не съм тук, за да те убивам. Дойдох да се предадеш, точно както се разбрахме.
— Не!
Грешно! Детективът Харисън не разбрал! Трябва застреля Карлито! Убие Карлито!
— Не жатвор! Штреля! Шпре убийства! Шпре Карлито!
— Не! Мога да ти помогна, Карли. Наистина, мога! Ще отидеш на едно място, където никой няма да те нарани. Ще ти дадат лекарства, за да се почувстваш по-добре!
Мисли той разбере! Не разбрал! Приближава. Вади нокти. Той отдръпва. Назад към стена.
— Штреля! Убива! Шега!
— Не, Ани, моля те!
— Не Ани! Карли! Кали!
— Да. Карли! Не ме карай да го правя!
Сега само няколко инча. Все още не стреля. Други ченгета скрити не стрелят. Защо не защитава?
— Штреля! — Дърпа шал от лице. Сочи нокти към лице. — Край! Край! Моля!
Лице детективът Харисън става бяло. Уста увисва. Казва: „О, Боже мой!“
Добива отвратен-уплашен поглед. Мрази този поглед! Мисли той разбере! Казва той познава Карлито! Не! Спре гледа! Спре!
Не мисли. Нокти излизат. Изтръгва гърло детективът Харисън. Кръв хвърчи точо както на други.
Не-не-не! Не иска наранява!
Детективът Харисън клокочи. Изпуска пистолет и светлина. Пада. Гледа.
Чака други ченгета стрелят. Моля убие Карлито. Чака.
Не стрелят. Сега знае. Няма ченгета. Само беден детектив Харисън. Плаче за детективът Харисън. После бяга. Бяга и катери. Нагоре и надолу. Обратно в ново къщи със старо Джеси.
Джесито радва Карлито идва. Джесито опитва говори. Карли отива сяда вана. Затваря врата. Плаче за детективът Харисън. Плаче дълго. Чупи огледало милиони парчета. Не вижда лице никога. Никога вече. Никога.
Джесито казва: „Карли, какво става с моето къпане. Ще ми изтъркаш ли гърба?“
Спира плаче. Търка старо Джеси черен гръб. Реши коса на Джесито.
Чувства много тъжно. Никой не рясал коса на Карлито. Никога.