Иска маска и за мен.
Следва улица надолу към река. Вижда много светлини през река. Там далеч място където расъл. Никога не иска връща пак там. Никога.
Виси отзад на камион. Кара вкъщи.
Вкъщи. Ярък крушка виси таван. Няма грижа. Старото Джеси чака. Джесито приятел. Единствен приятел. Очи на Джеси не виждат. Никога. Когато Джесито гледа мен, нейно лице не покрито отвратен-уплашен поглед. Мрази този поглед.
Влиза прозорец на кухня. Лицето на Джеси набръчкано-черно. Усмихва, когато чува мене идва. Телевизор включен. Винаги. Джесито не може гледа. Казва той компания за нея.
— Много закъсня тази нощ.
— Много работа. Взе пари нощес.
Чувства зле. Иска плаче. Мрази убива. Иска спре.
— Браво на теб. Мислиш ли да ги сложиш в чекмеджето?
— Правя това.
Изпразва портфейл. Слага пари в преградки. Един в първа преградка. Петаци във втора. После десет и двайсет. Така че Джесито може плаща, когато момче носи храна. Понякога яде крадени храни. Най-вече Джесито грижи за храна.
Старо Джеси едвам ходи. Добре. Не иска нея излиза. Лоши хора наоколо. Много. Наранят някой, който не вижда. Един лош човек опитал нарани Джеси веднъж. Разбил врата. Мислел само една сляпа Джеси живее тук.
Късмет Джесито не сама този ден.
Не късмет лош човек. Ударил Джесито. Смял се жестоко. После погледнал мен. Добил отвратен-уплашен поглед. Мрази този поглед. Убило него бързо. Сложило във вана. Там кървял. Скоро дошъл приятел лош човек. Убило него също. Късно през нощта изнесло двама лоши мъже вън. Минало през прозорец. Пренесло надолу по стена. Хвърлило в река.
Никакви лоши хора не дошли пак. Никога.
— Чакам цяла нощ да се изкъпя. Мислиш ли, че можеш да ми помогнеш малко?
Винаги помага. Но старо Джеси винаги пита. Джесито много учтива.
Сапунисва гръб на старо Джеси във вана. Плакне коса. Мисли за детектив Харисън. Негови добри очи. Трябва говори с него. Иска спре това. Спре сега. Може би разбере. Разбере. Може почувства.
Седем жестоки убийства за осем седмици.
Кевин Харисън разучаваше снимка на последната жертва, направена преди да бъде обезобразена. Прекрасна снимка, гланцирана, осем на десет, предоставена от нейния агент. Истинска красавица. Танцьорка, мечтаеща за Бродуей.
Той захвърли снимката настрани и придърпа купчината папки към себе си. В тази купчина бяха останките от шест живота. Отговорът трябваше да се намира някъде сред тях, нишката, която свързваше всеки един с Пластичния хирург.
Ами ако не съществува свързващо звено? Ами ако всичките убийства бяха извършени напосоки, свързани единствено поради това, че са били хубавици? Седем смъртни случая, пръснати из целия град. И всичките с отхапани лица. Отхапани.
Той прехвърли жертвите една по една и огледа снимките им. Започваше да се чувства, все едно, че познава лично всяка от тях:
Мери Детрик, двайсет, първи курс в Нюйоркския университет, убита в Уошингтън Скуеър Парк на пети януари. Тя бе първата.
Миа Чандлър, двайсет и пет, секретарка в Мерил Линч, убита на тринайсти януари в Бетъри Парк.
Елън Бийзли, двайсет и две, помощник-фотограф, убита в една уличка в Челси на двайсет и втори януари.
Хейзъл Хоуг, трийсет, агент по произведения на изкуството, убита в галерия в Сохо на двайсет и седми януари.
Елизабет Пейн, двайсет и осем, домакиня, убита на втори февруари, докато тичала за здраве късно вечерта в Сентръл Парк.
Джоан Перин, двайсет и пет, модел от Бруклин, издърпана от колата си, докато спирала на червено на Ъпър Ийст Сайд на осми февруари.
Бе спипал осмата пак около десет часа. И последната: Лайза Лий, двайсет и една, танцьорка. Живеела е през реката, в Джърси Сити. Мушнала се в една уличка с приятеля си, да свършат това-онова, снощи вечерта и повече не излязла.
Три блондинки, три брюнетки, една червенокоса. Някои напомпани, други — плоски. Всичките — caucs, с изключение на Перин. Всичките хубавици. Но освен тези неща, как по дяволите е възможно тези жени да са свързани помежду си? Те бяха от различни части на града. Какво би могло…
— Е, със сигурност нацели десятката с този покрив! — каза Джакоби, като нахлу в кабинета.
Харисън се поизправи в стола:
— Какво откри?
— Кръв.
— Чия?
— На жертвата.
— Никакви отпечатъци? Никакви косми? Никакви влакна?
— Работим по въпроса. Но как се сети да провериш покрива?
— Налучках.
Харисън не искаше да дава на Джакоби още зърно за мелницата за клюки на отдела, като му спомене за чувството, че е бил наблюдаван отгоре.
Но убиецът наистина го гледаше, нали?
— Някакви предварителни резултати от патолозите?