— Курсел.
— Би могъл да ме предупреди. Курсел! Защо пък точно Курсел?
— Подходящ е.
— Скъпа ми Кристиан, позволете ми да зная кой трябва или не трябва да замества Юбер… Едно време за вас беше въпрос на чест да си затваряте ушите дори за имената на моите сътрудници. Много сте се променили.
Тя понечи да отговори. Той чакаше, скръстил крака, преметнал ръка на облегалката на стола. Не знаеше, че в падащия здрач прилича точно на мъжа, който беше… преди гранатата… и Кристиан, леко стресната, мълчаливо наблюдаваше черните стъкла, които я гледаха.
— Ето Юбер — изломоти тя, сетне с видимо облекчение и престорена веселост изстреля:
— Оставям ви… Нямате нужда от мен. Лека нощ на двамата… Юбер, бъдете разумен. Не се застоявайте много. Ришар трябва да си ляга рано.
Излезе лек бриз и всяко листо, всяка тревичка затрептя. Ермантие изопна плещи, внимателно пое и задържа хладния ароматен въздух в носа си, в гърлото си, за да е сигурен…
— Всички търсихме — обясняваше Юбер. — Не е лесно да се открие рекламен лозунг… Нещо да не ви е зле?
— Не, не… Карайте! Слушам ви.
Отново бе доловил уханието, размесено с мириса на карамфилите, розите, мократа морава, тъй тънко, тъй неочаквано, че Ермантие не смееше да го назове. Името му би било прекалено опасно. Той се луташе на ръба на съмнението и страха в гласът на Юбер не смогваше да пробие тъмата, самотата и отчаянието, които се трупаха у него…
— Намерих една фраза, която не ми се струва за изхвърляне — казваше Юбер. — За една свещ, слънце.
— Моля?
— За една свещ, слънце. С какво е по-лоша от другите?
— Ще ни вземат на подбив — рече Ермантие уморено. — Свещ е смехотворна дума.
— Ами обърнете се тогава към специалист. На някои хора това им е занаятът, да измислят реклами.
— Моят принцип е да не разчитам на друг за нещо, което мога да свърша сам — изръмжа Ермантие. — Моята крушка си я измайсторих сам, е, почти сам. Машината за рязане на пръстените сам си я монтирах… Вие още не бяхте в завода, Юбер. Нашите флуоресцентни тръби…
Протегна големите си ръце на масата с дланите нагоре.
— … са излезли оттук. Стига да можех, щях да си правя дори и конвейерите. Та бъдете сериозен. Този лозунг си е наша работа… Или по-скоро моя… Аз ще се заема. Доста свободно време имам в този момент. Дори вече да съм го измислил, да не беше…
Ноздрите му неволно се разшириха, вдъхвайки хладния вятър, преминал над острите треви на плажа, тамариските, живите плетове от орлови нокти…
— Не усещате ли — довърши той тихо и почти засрамено.
— Какво?
Очевидно Юбер не можеше да усети. Ермантие въздъхна, извади цигара от джоба си.
— Нищо. Продължавайте… Изпрати ли ви Комрен своите изчисления с производствените разходи?
— Още не.
— Та пораздрусайте го. Как е възможно! С платените отпуски трябва да чакаме чак 15 септември, за да пристъпим към производство. Виждате докъде ни води това… Носите ли счетоводните документи?
— Ето ги.
— Дайте да ги разпиша.
Той се доближи до масата, разви капачката на писалката си.
— Бих могъл да запаля лампата на верандата — обади се Юбер.
Ермантие сви рамене и подписа книжата. Вече не се колебаеше. Вече не се страхуваше да не би да прилича на карикатура. Впрочем пред Юбер никога не се е страхувал, че е смешен.
— С една дума, нищо ново?
— Нищо — рече Юбер. — Вече няма никой в Лион и се съмнявам, че ще получим доклада на Комрен, преди да са минали три седмици. Същото важи и за нашите агенти в чужбина. Те се ограничават с текущите дела.
— Кой ви замества?
— Курсел.
— Не съм сигурен, че е най-подходящият. Нямам нищо против него, но е инертен. Много по-добре би бил в някаква администрация, отколкото при нас.
— Не съм на вашето мнение.
— Зная. Рядко споделяте моето мнение. Ермантие сложи лакти на масата и подпря брадичка на сключените си длани. Нямаше ли поне веднъж Юбер да възроптае? Нямаше ли най-сетне да се разкрие?
— Не ми улеснявате задачата — продължи Юбер. — Щом предложа нещо, веднага предлагате обратното… Моля?
— Не казвам нищо.
Юбер сякаш вече бе изчерпал смелостта си. Продължи със странно безизразен глас:
— Курсел не е много инициативен, така е. Ала можете ли да ми посочите сред вашите сътрудници хора, които да поемат инициатива. Само някой да се опита, и вие го скастряте. И ако упорствува, отървавате се от него. Направо да си помисли човек, че се страхувате от активни и амбициозни люде около себе си… Трябваше да положа страхотни усилия, за да убедя Курсел. Бях принуден да му обещая, че никой няма да му. отправя упреци.