— Ришар!… Мога ли да вляза?
Без да чака отговор, Максим прекоси стаята.
— Имаш ли аспирин?… Нещо съм отпаднал… Струва ми се, че ме хваща хрема. Все пак е глупаво през юли!
— Просто си сдал фронта, малкия. И ако не обърнеш внимание на себе си, ще ти изиграе лоша шега, и то без да се бави. Погледни в нощното шкафче.
Ермантие се приближи до стената вдясно от умивалника. Ръката му се смъкна по лакираната повърхност. Опипваше предпазливо, защото контактът беше нащърбен. Ще трябва да накара да го сменят сега заради електрическата самобръсначка.
— Няма нищо в нощното шкафче — обади се Максим.
— Тогава… погледни в гардероба… в средното чекмедже.
Ръката му срещна цокъла, плъзна се по ръба надясно, върна се назад. Той се смъкна на колене, заопипва с две ръце стената. Контактът трябваше да е там, точно под окачалката за пешкири.
— Какво ти става? — попита Максим от прага.
— Нищо… Търся… контакта.
— Ама той е от другата страна. Вляво.
— Все пак няма ти да ме учиш къде е контактът.
Максим взе самобръсначката и тя внезапно забръмча.
— Работи страхотно — отбеляза Максим. — Искаш ли да те избръсна?
Не. На Ермантие изобщо не му беше до бръснене. Той невярващо стискаше жужащата самобръсначка. После пипна обтегнатия шнур, който свързваше мотора с контакта. Накрая се наведе, откри щепсела, втъкнат в порцелановия кръг. Контактът беше цял-целеничък, без нито една драскотина, съвършено гладък по цялата повърхност. Ермантие изтегли шнура.
— Тук ли си, Максим?
— Естествено! Какво не е в ред сега? Не ти ли харесва тази самобръсначка?
— Максим?… Какво са направили в стаята ми?
— Моля?
— Сигурен съм, че има нещо… Контактът преди беше вдясно и беше счупен.
Максим се изкиска присмехулно и нехайно, с този смях често бе дразнил брат си.
— Та това ли те тормози? Бедни ми старче, малко ти трябва… Не си знаел, че тоалетното ти помещение е потегнато, а?
— Потегнато ли?… Че откога?
— Ами… от Великден.
— Кой взе решението? Кристиан ли?
— Че кой друг искаш да бъде? Работниците бяха подръка, поправяха оградата на парка. Случаят не бе за изпускане! Агостини предложи да свърши всичко наведнъж. Ти сам му беше посочил какво е необходимо да се поправи: по-специално, покривът. Не си ли спомняш?
— Все тая!… Можехте да ме известите.
— Така е… Само че ще признаеш, че имахме други грижи. Особено Кристиан. Агостини потегна цялата вила, прегледа електрическата инсталация.
— Ами градината, пипа ли градината?
— Не той. Екипите по обезвреждане на мини. Но успокой се, не я съсипаха много.
— Ами парка?
— Паркът, да. Здравата си изпати. Вдигнаха във въздуха бункера, изпоизсякоха дърветата. На места е като терен за маневри.
Максим напълни чаша от крана и глътна няколко хапчета.
— Кристиан трябва да се е възползвала — измърмори Ермантие. — Нали искаше всичко да промени! Натякваше, че съм бил купил типова вила.
— Какво си измисляш. Агостини направи отново целия покрив. А останалото просто потегна… Стаята за гости например… Ще се съгласиш, че имаше нужда… Е, Кристиан ще ти обясни всичко по-добре от мен.