Ермантие се прозява, извърта се на хълбок. Откакто прехвърля едни и същи мисли в главата си, имал е време да подреди аргументите „за“ и аргументите „против“. Познава силата и слабостта на всеки от тях. Знае, че не е луд и никога няма да бъде луд. Тази точка изобщо не подлежи на разискване. Затова пък допуска, че страда от известни нервни смущения. Така. Оттук нататък трябва да напредва внимателно. Достатъчни ли са подобни смущения да разколебаят един истински Магнат? Не. Един истински Магнат би постъпил храбро в специализирана клиника и би се отървал от тези малки халюцинации като от случайно прихванати паразити. Тогава защо той, могъщият Ермантие, не влезе в клиника? Защото може би не е недоволен… всъщност… да има извинение да отстъпи ръководството, поне временно, на Юбер. Защото — наистина трябва да си заобиколен от самота и мрак, за да се осмелиш да стигнеш толкова далеч, — защото новият експеримент може да се провали, новата крушка може да бъде фиаско. В такъв случай толкова по-зле за Юбер! Трябва ли да се съобразяваш с човек като Юбер? Оглупял от добро възпитание, видиотен от благочестивите отци, но не забравящ, че един правилно вложен капитал трябва да носи 15 на сто печалба! Значи никакво значение, ако бъде принесен в жертва. Главното в случай на неуспех — защо да не признае пред себе си, щом е вярно, че никой да не може да го обвини, него, Ермантие, че се е провалил в начинанието си. Защото начинанието е рисковано. Онези, които подмятат, че неговите открития били само блъф, имат известно основание. Неговите открития просто представят по нов и привлекателен начин вече познати неща. Колко го болеше от обвиненията, че просто шмекерувал. Но тази нощ той вече не страда. Достигнал е дъното на бавното спускане навътре в себе си. Поне тази мрачевина е още приятелска. Защо да се срамува, че не му е достигнала гениалност? Едно време, да, беше мечтал да изнамери машини, които да революционизират света. Началото бе положено с откриването на новата жичка. Началото на богатството! Малко след това се бе оженил за Кристиан. В онзи момент Кристиан несъмнено бе заслепена от неговия успех, от неговата сила, от неговия устрем. С грубата си голяма глава с чело на мислител той изглеждаше предопределен за някаква смайваща съдба. Ако беше продължил да изнамира толкова оригинални неща като тази метална жичка, благодарение на която цената на крушките бе спаднала с двайсет на сто, тогава… всичко би било различно, разбира се. Само че открития не се правят по поръчка.
Раздразнено сритва завивката. Тътенът на гръмотевиците се разрежда, отслабва. Излиза вятър и раздвижва нещо откъм прозореца… нещо, което скърца и се удря о стената; вероятно щорите са били зле закрепени. Хич не му е до щорите. Ермантие си мисли, че ако беше получил по-солидно, по-научно образование, би могъл да реализира заложбите си. Наистина той усъвършенствува методите на производство… Но и един умен сменен майстор би могъл да направи това вместо него… Той увеличи производителността на завода, без да обръща внимание на рисковете… Важен беше погледът на Кристиан. Този поглед, който малко по малко се отвърна от него… Трудно е да се каже кой пръв бе виновен! И все пак той представлява ценност, истинска ценност, въпреки своите грешки, слабости и недостатъци. Дори и сега е способен да успее там, където един посредствен човек би се провалил. Доказателство — ударът с тази крушка с естествена светлина. Крушката сама по себе си е технически шедьовър. Но щом бъде пусната на пазара, конкурентите биха могли да я имитират. Просто въпрос на оборудване. А що се отнася до съоръженията, картелът е в по-изгодна позиция от него. Значи за няколко месеца трябва да се завладее пазарът. Както в покера. Ако имаше очи, щеше да спечели играта. После… би могъл да си осигури млади инженери, излезли от Политехниката… Внимание! Ето точно тук той неволно се самозаблуждава. Защото дори и да притежаваше зрението си, пак можеше да свърши катастрофално. Дискретно го предупредиха от различни страни… хора, близки до правителството… За да успее, трябвало да приеме известно съюзничество. Картелът бил могъщ, решен на всичко… Толкова по-зле тогава! Юбер ще бъде на топа на устата.
По дяволите тази щора. Ермантие става, придвижва се покрай стената. Като минава пред камината, докосва часовника с махало, отваря стъклото и внимателно опипва стрелките. Дванайсет и пет. Невероятно! Струваше му се, че нощта е към своя край. А всъщност е спал само два часа. Трябва да пропъди всички глупости, които се реят като облак прах в главата му. Отива до прозореца. Вятърът е развил щорите и едната се блъска. Дъждът плющи по камъните, по земята, по листата. Ермантие се навежда леко, капки обсипват лицето му. Той вдъхва дивия аромат на мократа градина и остава така, защото градината под бурята му напомня самия него. Мисълта му отново отскача към Юбер, който ще бъде пометен. Всъщност всички ще бъдат пометени. Ала самият той вече не рискува нищо. Трябва му само легло и една търпелива ръка да го храни. Ще намери това във всеки приют за слепи. След торнадото дали не би могъл да започне истински всичко отначало, съвсем сам. Да, най-вече, сам! И този път всички ще бъдат на негова страна!