— Идвам от гробището — рече той. — Случайно докоснах надписа. Прочетох.
— Прочели сте!
— Да.
— Бедни приятелю!.
Самият той беше много развълнуван и не смееше да изрече подготвените фрази. Всъщност приемаше всичко, сега, когато беше пред Кристиан. Всичко освен предателството. Значи така и не беше разбрала, че само да бе пожелала да направи първата крачка…
— Ришар!
— Не — прошепна той, — мълчете. Знам какво искате да кажете… Лотие ви е наредил да скриете истината от мен. А истината е, че никога няма да бъда в състояние да се върна в Лион, да поема отново ръководството на завода.
— Но…
— Достатъчно! Отнесохте се с мен като към някакъв невменяем нещастник.
— Но не. Грешите, Ришар. И най-доброто доказателство за това е, че ви задържахме край нас. Лотие искаше да ви изпрати в болнично заведение.
— Но беше ли това причина, за да…
— Не знаете всичко… Изслушайте ме спокойно, моля ви… Седнете… Предпочитам да ви видя, че сте седнали.
— Така да бъде.
— Лотие не се страхуваше само за вашето… здраве. Но и за нас.
— Какво намеквате?
— Нищо, Ришар… разбрахте ме… Опасяваше се да не би един ден да станете… опасен.
— Аз… опасен!
— Прекарахте страхотна операция. И винаги сте имали мания за преследване, спомнете си.
— И затова трябваше да се гримира гробът! — крясна Ермантие.
— Ето, виждате ли! Веднага пламвате, без да знаете. Вярно, не биваше да…
— Да избързвате.
— Умолявам ви, Ришар. Помогнете ми… Толкова мъчително е онова, което имам да ви кажа… Да, предпочетох да смятат, че сте мъртъв. След всичко онова, което сте били, всичко, което сте постигнали, не исках да знаят… истината.
— За пред хората!
— О, не!… Просто от гордост. Да не мислите, че само вие страдате?
Тя се изсекна и седна близо до него.
— Защо никога не сме имали смелостта да разговаряме? Може би щяхме да избегнем да се нараняваме толкова? Грешката ни беше, че се опитвахме да живеем както преди. Лотие би трябвало да ви каже, че сте…
— Обречен.
Гласът на Кристиан трепна:
— Не зная. Тези думи ме ужасяват. Направете усилие. Грях ли сторих, като се опитах да ви осигуря спокоен пристан? Нещастен ли сте в тази къща? Не беше ли това най-доброто решение? Тук не сте изложен на никаква излишна умора. Юбер е способен да ръководи предприятието ви…
— Не — прекъсна я Ермантие. — Но това е подробност. Има нещо друго, Кристиан. Възможно е някоя криза да ме отнесе скоро в гроба или да изгубя разсъдъка си, да се самоубия, както искате… Но е възможно и да се съпротивлявам дълго.
— О, Ришар!
— Не се плашете — продължи Ермантие. — Напълно съм спокоен. И понеже всичко случило се досега не ме покоси, има голяма вероятност предвижданията на Лотие да не се сбъднат, или поне не веднага. Тогава? Какво означава този надпис на гроба? А? Хайде, Кристиан! Сега трябва да имаме смелостта да говорим… Този надпис означава, че вие се нуждаете от моята смърт… О, не истинската ми смърт, а моята официална смърт пред закона… заради картела.
Протегна ръка пред себе си, потърси дланта на Кристиан, но докосна лакътя й и лекичко го стисна.
— Така е, нали? Юбер искаше да капитулира. И той побърза да не пропусне удобния случай. Негова е идеята да се възползва от смъртта на брат ми.
— Да.
— Какъв негодник!
— Не сте справедлив. Можете ли да бъдете сигурен, че крушката ви ще пожъне успех на пазара? Можете ли да ми дадете думата си, че няма никакъв риск?
— Не, разбира се. Просто трябва да се опита. Аз бих успял.
— Но не и сега, Ришар… Не бих искала да настоявам, но виждате в какво положение ни поставяте. Твърдите, че само вие сте в състояние да извършите успешно тази операция, но… вече не сте някогашният човек. Помислихте ли за Юбер, за предприятието, за мен! Ако ударът пропадне, ние сме разорени… Ала вас изобщо не ви е грижа за парите на другите. Искате да надвиете картела… от високомерие.
— Не. Не от високомерие. Не единствено от високомерие… Бих искал да спечеля уважението ви, Кристиан. И когато казвам уважение, то е защото не смея да кажа…
По-силно стисна лакътя на жена си.
— Умея да говоря повече за цифри, отколкото за чувства — продължи той. — Може би не винаги съм бил идеалният спътник… Но бих бил щастлив да впрегна късмета си… заради вас! Искам да ви се кланят по-ниско и хората да замлъкват, когато минавате, Кристиан, хубаво нещо е могъществото в ръцете на една жена. Аз можех да ви предложа само това, но точно него никой друг не би ви го дал. Не ми говорете за този нещастник Юбер. Той прави каквото може, съгласен съм. Но е от расата на плахите, които заобикалят, опипват и печелят малко. Той е чиновническа душа… Докато аз, Кристиан… аз… само да ми бяхте помогнали…