— Извикай я още сега — каза хладно Одри. — Познавам достатъчно добре полицаите и затворническите надзиратели, за да ме плашиш с тях, скъпа сестро.
Дора бързо затвори вратата.
— Ако изобщо искаш да знаеш, ние не сме сестри — рече тя с тих лукав глас. — Ти дори не си англичанка! Баща ти бе вторият съпруг на мама — американец! И той излежава доживотна присъда в Кейптаун!
Одри потърси облегалката на някой стол.
— Това не е вярно — протестира тя.
— Съвсем вярно е, съвсем — изсъска Дора. — Баща ти купувал крадени диаманти и стрелял по човека, който го предал. Опозорил мама, тя приела друго име и се върнала в Англия. Ти дори нямаш право на името Бедфорд! Тя толкова мразеше този мъж, че…
Одри кимна.
— Мама го е напуснала, естествено — промълви тя, като че ли говореше на самата себе си. — Не е останала близо до него, за да му даде утеха и съчувствие, каквито една жена и на най-пропадналия човек би дала. Просто го е напуснала. Колко типично за нея!
В думите й не личеше ни най-малка следа от злоба или горчивина. Одри притежаваше способността да вижда нещата в истинската им светлина. Бавно вдигна очи, докато те се срещнаха с тези на Дора.
— Не трябваше да оставям да ме арестуват — каза тя. — Ти не го заслужаваш. Нито пък мама!
— Как си позволяваш да говориш така за мама! — изкрещя побесняла Дора.
— Така. Тя бе и моя майка. Тя стои над моята критика и твоята защита. Как ми е името тогава?
— Открий си го сама! — отвърна подигравателно Дора.
— Хубаво. Ще питам господин Шенън — рече младото момиче.
Това бе единствената й жлъчна дума. Но си заслужаваше да види как лицата на двамата се промениха.
9
Дик Шенън живееше в един апартамент на Хеймаркет, който помощникът му обичаше да нарича „най-новия Скотланд Ярд“, защото „големите петима“ често правеха съвещания там. В деня на освобождаването от ареста на Одри там се бяха събрали само инспектор Лейн, Стийл и самият Дик.
— Значи сте я изпуснали? — попита инспекторът.
Дик кимна с въздишка.
— Ще ми докладват за нея. Какво става впрочем с Малпас?
— Той е една загадка — отвърна Лейн, — както и къщата му. Живее там от много години и никой още не го е виждал. Плаща си своевременно сметките, а веднага след нанасянето си е изразходвал значителна сума за всякакви устройства в къщата: електрически проводници, алармени системи и разни други чудесии. Една голяма фирма от Торино дълго е работила над тях.
— А куриери няма ли?
— Не, и това е най-странното. В къщата не пристигат хранителни стоки, от което следва, че трябва или да гладува, или да излиза навън. Наредих да я наблюдават отпред и отзад, но никой от хората ми не е успял да го види, макар да са забелязали различни необичайни неща.
— Доведете момичето тук, Стийл — каза Шенън и веднага след това помощникът му избута в стаята една доста напудрена млада дама.
— Госпожица Нилсен, професионална танцьорка без работа? — попита Дик.
— Да, така е.
— Разкажете ни за посещението си в Портмън Скуеър 551.
— Ако знаех, че говоря с детектив, нямаше да съм толкова приказлива — отговори тя. — Старецът искаше от мен да разиграя сцена в съседство при господин Маршълт: да викам, че господин Маршълт е мошеник, да счупя един прозорец и да се оставя да ме арестуват.
— Причина за това не ви ли е споменал?
— Не. Работата не ми хареса и се зарадвах страхотно, когато отново излязох навън. Пфу, какъв противен стар тип! И стаята бе съвсем тъмна. Истинска къща на ужасите! Врати, които сами се отварят, гласове, които идват отникъде. Бях благодарна на бога си, когато отново се намерих на улицата.
— А откъде познавахте човека? — запита недоверчиво Дик.
— О, прочел е името ми от съобщенията във вестниците — за търсене на работа, нали знаете.
Тъй като по-нататъшните въпроси не доведоха до нищо, момичето бе пуснато и дойде ред на Лейн да докладва.
— Данъчният чиновник се оплака, че не е успял да види господин Малпас. Решили, че плаща твърде малък данък общ доход, и когато го призовали, не дошъл лично, а изпратил разрешително да проверят банковата му сметка. Тя била най-простата банкова сметка на света: годишно се внасяли в брой 1500 лири стерлинги и за една година се изплащали 1500 лири стерлинги. Без никакви разписки. Нищо друго освен вноски, данък върху недвижимото имущество и по-големи суми за текущи разходи.
— И никой ли не го посещава в къщата?
— Само два пъти месечно, обикновено събота вечер. Както изглежда, всеки път е различен човек, който винаги идва след смрачаване и никога не остава повече от половин час. Веднъж бе негър и един от хората ми се зае с него, но не успя да измъкне абсолютно нищо.