— Е, какво означава това? Кой разиграва сцени пред вратата на един джентълмен? Вървете си яли ще извикам полиция!
Гласът бе на Тонгър. Като се олюляваше, пияната жена пристъпи към него и се свлече на земята. В следващия миг Тонгър я издърпа в къщата и затвори вратата.
— Това е къщата на господин Маршълт — каза шофьорът, — африканския милионер. Накъде, госпожице?
10
Мартин Елтън бе с жена си на театър и през паузата се разхождаше из фоайето. Макар и да произхождаше от много добро семейство, благодарение на картите, залозите и още много други неща постепенно пропадаше и излизаше от кръга на обществото, към който би принадлежал. Дори днес само някой тук-там му кимваше отдалече, а единственият, който го заговори, бе човек, от когото странеше.
— Добър вечер, Елтън! Е, как е? Станфорд нали е в Италия? Какво смятате да правите? Искате ли хубава пура?
— Не, благодаря.
Слик Смит пъхна една в устата си.
— Да сте чували скоро нещо за Маршълт? — попита той между другото.
— Не познавам добре Маршълт.
— Аз пък го познавам. Той също е крадец и нещата, които краде, оставят един вид празно място. Но ето, че удариха гонга — довиждане!
Когато съпружеската двойка се върна у дома, Дора запита нетърпеливо насред всекидневната:
— Какво ти има, Бъни? Тези ти настроения са непоносими!
— Виждала ли си сестра си? — отвърна той, като хвърли парче дърво в огъня, преди да седне край камината.
— Не, и се надявам никога повече да не я видя, тази хленчеща криминална мишка!
— Досега не съм я чувал да хленчи. А я арестуваха заради нас.
Тя го изгледа учудено.
— Ти почти я изгони от къщата, когато бе тук за последен път.
— Да, знам. Но Лондон е пъклено място за самички млади момичета без пари или приятели. Бих искал да знам къде е.
— Да я оставим под закрилата на Бога — каза Дора подигравателно.
Очите му станаха малки и коварни.
— Ако се държиш така към сестра си, как ли ще се отнесеш към мен някой ден, когато се наложи да избираш бързо между мен и собствената си сигурност? — запита той бавно.
— „Да се спасява, който може“, е девизът ми — изсмя се тя.
Мартин хвърли пурата си в огъня и стана.
— Дора — рече той с леден глас, — не ми харесва приятелството си с Лейси Маршълт.
Очите й се разшириха и впериха в него.
— Той непочтен ли е? — отвърна тя безобидно.
— Има много почтени мъже, с които една дама не трябва да вечеря в резервирана стая в Шавари.
— О, шпионирал си? При някои обстоятелства познанството ни с Маршълт може да се окаже много полезно.
— Не за мен, ни най-малко, особено ако вечеря тайно с жена ми. — Гласът му се превърна в шепот. — Ако се случи още веднъж, ще намеря господин Маршълт и ще надупча с три куршума джоба му, в който носи великолепните си пури. Какво ще направя с теб, все още не знам. Ще зависи от настроението ми и твоята… близост.
Дора бе смъртно пребледняла и напразно се опитваше да намери думи, след което изведнъж се облегна на рамото му и зарида:
— О, Бъни, Бъни, не говори така, не гледай така. Ще направя, каквото поискаш. Заклевам ти ех, че нищо не е имало между нас. Отидох само заради предизвикателството…
Мартин погали косата й.
— Означаваш много за мен, Дора — каза той меко. — Не ти повлиях добре — сам зарязах добрите си стари принципи, които другите хора следват. Но има нещо, на което държа твърдо — честната игра между крадците.
11
Дик Шенън почука силно по стъклото на таксито си, отвори прозореца и се наведе напред.
— Обърнете и карайте край отсрещния тротоар. Искам да говоря с онази дама — рече той.
Миг по-късно застана пред Одри и свали шапка.
— Госпожице Бедфорд! Каква изненада!
И това наистина бе така. Всякаква следа от бедност бе изчезнала. Младото момиче бе безукорно облечено и изглеждаше толкова красиво, че всички хора се обръщаха да го видят.
— Търсих ви като игла в купа сено. Закъснях с три минути, когато сте напуснали Холъуей, и не знам защо реших, че ще трябва да се обадите в полицията.
— Не, това ми го спестиха. Видях ви един-два пъти в Холъуей, когато сте идвали по работа.
Не знаеше, че бе идвал единствено заради нея и че нему дължеше преместването си от миячната в библиотеката.
— Сега ще говоря като чичо с вас — започна той, когато заедно свиха към Хановър Скуеър. — Съвсем прямо и почтено.
— О, по отношение на полицаите вече имам мнение! — засмя се тя. — Те са лукави и под прикритието на християнска любов към ближния… — Изведнъж тя видя как кръвта се качи в лицето му и извика: — О, не исках да бъда язвителна! Извинете ме и бъдете откровен, моля ви! Ще ви отговоря честно.