— Не, само се оплаках от непрестанното му тропа-не…
— Чух за това. Проблемът е бил решен от местната полиция. Значи не го познавате?
— Никога не съм го виждал и затова не мога да ви кажа нищо по-точно.
— Не знаете ли как изглежда, така че да можете да го идентифицирате като някой познат от Южна Африка?
— Не, откъде ви хрумна това? Човек винаги има неприятели, когато е постигнал нещо на този свят.
— Да, изглежда, че Малпас е използвал хора, за да ви злепостави. Например бих си помислил, че онази пийнала жена, която неотдавна е дошла…
— Пийнала жена? — Челото на Маршълт се сбърчи. Изправи се и звънна, след което Тонгър се появи на секундата.
Но на ядосания въпрос на Маршълт отвърна съвсем спокойно:
— Да, тя бе ужасно пияна! Опита се да нахълта и веднага си тръгна. Каза, че била госпожа Лидърли от „Четиринадесетте потока“.
Дик Шенън наблюдаваше стопанина на дома, докато прислужникът говореше.
— Госпожа Лидърли? — рече той провлачено. — Как изглеждаше?
— О, дребна, но колко бе силна само!
— Дребна? Значи е излъгала! — Гласът на Маршълт прозвуча явно облекчено. — Вероятно познава семейство Лидърли. Неотдавна научих от Южна Африка, че госпожа Лидърли била тежко болна. Попита ли я за адреса й?
— Аз ли! За адреса на една пияна жена? Не, Лейси…
— Господин Маршълт, по дяволите! — ревна домакинът. — Колко пъти трябва да ти го казвам?
— Случайно беше!
— Тогава и ти се махай! — изръмжа Маршълт и тресна вратата след невъзпитания Тонгър. — Дразни ме извън всякакви граници — каза той. — Като момчета, естествено, се обръщахме един към друг с „Лейси“ и „Джим“, така че сега ми е трудно да изисквам друго подходящо обръщение, но човек не трябва да забравя учтивостта. Извинете ме за прекъсването! Нека да се върнем към Малпас, но за него не знам абсолютно нищо. Възможно е да е някой, когото навремето да съм настъпил. Не знаете ли как изглежда?
— Стар и изключително грозен, доколкото съм чул. Освен това бил наел една кабаретна певица да ви досажда, което не е нещо особено, освен ако не изпитвате антипатия към кабаретните дами.
— Не бихте ли могли да направите посещение на този човек, капитан Шенън? — запита Маршълт след известно размишление. — Извинете, това е просто едно нескромно предложение! Но много бих искал да разбера кой е той.
Дик тъй или иначе бе решил вече да види този тайнствен Малпас, така че предложението бе излишно.
Когато Тонгър затвори външната врата зад гърба му, Шенън се запъти към съседната къща и погледна нагоре към празните й прозорци. Не за пръв път идваше до дома на необикновения господин Малпас, но никога досега не бе искал да говори с него. Потърси звънец и след като не откри такъв, почука на вратата. Нищо не наруши тишината, така че той почука по-силно и се сепна, когато един глас го попита сякаш до самото ухо:
— Кой е?
Огледа се наоколо. Нямаше никаква тайна — в каменната стена до вратата имаше добре прикрит домофон.
— Капитан Шенън от Скотланд Ярд. Искам да говоря с господин Малпас — отговори той.
— Няма да можете! — изръмжа гласът и Дик дочу леко прещракване.
Макар и да почука още няколко пъти, всичко остана спокойно.
12
С такава свобода и благоразположение, с каквито разполагаше Тонгър, можеха да се похвалят малко слуги. Целият горен етаж на къщата му принадлежеше. Там господарят му бе оставил за него спалня, всекидневна и баня и там Тонгър прекарваше по-голямата част от вечерите си, като извършваше безкрайни математически изчисления с помощта на малка рулетка. Амбицията му бе с измислена от него безпогрешна система да хвърли в ужас и отчаяние дирекцията на казиното в Монте Карло.
Тази вечер обаче той се занимаваше с нещо друго, когато чу звънеца в стаята си. Затвори внимателно вратата след себе си, преди да слезе при Лейси Маршълт, който го чакаше нетърпеливо в кабинета си.
— Посрещни госпожа Елтън на задната врата в седем и четиридесет и пет и я доведи тук — каза той. — После откарай колата пред Албърт Хол, паркирай я между другите, докато свърши концертът, след което я докарай отново пред задната врата.
— Не е ли малко опасно след писмото, което получихте от Елтън?
— Какво знаеш за писмото?
— Все едно. Както и да е, прочетох го и ви казвам, че е опасно. Нали не бихте искали да се забъркате в бракоразводно дело?
— А ти ще си свидетел! — присмя се Лейси.
— Много добре знаете, че никога не бих дал показания срещу вас — отвърна Тонгър равнодушно. — Не съм такъв. Но когато тип като Елтън ми пише, че ако още веднъж ме види заедно с жена му, ще ме застреля, то хубаво бих се замислил над тази работа.