— Господин Елтън, сър.
— Добро утро, Елтън!
— Добро утро, Маршълт!
Мартин остави настрана шапката и бастуна си и започна бавно да сваля ръкавиците си. След това придърпа един стол.
— Скоро ви писах и ви помолих да не каните повече жена ми — започна той спокойно. — След това предупреждение тя е била два пъти при вас и това не трябва да се повтаря повече.
— Жена ви бе вчера тук със сестра си. Одри вечеря тук и Дора дойде, за да я вземе…
— Но през вечерта на концерта Одри нали не е била тук? — продължи Елтън с горчив смях.
Маршълт не отговори.
— За този случай няма да успеете да намерите извинение — каза Мартин, като стана и взе бастуна и шапката си. — Вие сте хитрец, Маршълт, наистина тъмен субект, ако не се лъжа особено. Мисля, че няма да е нужно да ви държа подходящите за такива случаи речи и да ви посъветвам, например, че ще е по-хубаво да сте жив милионер, отколкото… нещо друго. Съзаклятниците навярно ще изкажат съболезнованията си на близките ви — почест, каквато няма да ми бъде оказана. Но ще ми е далеч по-приятно да прочета за края на житейския път на други хора, отколкото да играя главната роля в собствения. Довиждане, господин Маршълт!
На вратата се спря.
— Няма нужда да звъните на жена ми сега. Предвидливо изключих нашия апарат, преди да изляза от дома — рече той и му кимна сериозно.
Беше ясен зимен ден и Одри въздъхна облекчено, когато към обяд свърши с дневното преписване и пусна големия тежък плик в пощенската кутия на хотела.
Кой бе този господин Малпас и с какво се занимаваше? С притеснение си помисли за предстоящия разговор, който навярно щеше да приключи с разочарование за нея. Но още повече я тревожеше приятелството, което, изглежда, съществуваше между сестра й и Маршълт. Беше направо отвратена. Въпреки всички причинени злини такова нещо не бе очаквала от Дора. Само като си помислеше за нея, тръпки я побиваха и се опитваше да се насочи към по-малко болезнени размишления. Сега най-накрая й стана съвсем ясно това, което през цялото време бе изпитвала смътно, а именно, че Дора отдавна принадлежеше към друг свят и винаги й е била чужда.
Когато слезе да обядва, портиерът й подаде писмо, което току-що било оставено за нея. Тя разпозна почерка от пръв поглед и прочете, напълно слисана, следните редове:
„Забранявам ви да се виждате с Маршълт. Трябва да отклоните предложението, което ще ви направи днес.
Учудена и раздразнена от този заповеднически тон, тя пъхна писмото в джоба си и влезе в ресторанта. Още не бе приключила с обяда си, когато един лакей й донесе вече споменатото писмо на Маршълт.
Започваше със смирени извинения, обясняваше, че никога няма да си прости за грубото държание, и завършваше с думите: „Познавам ви обаче от по-отдавна, отколкото предполагате, и ви обичам горещо и искрено. Ако се съгласите да станете моя жена, ще съм най-щастливият измежду всички смъртни.“
Предложение за женитба! Възмутена, тя стана от масата, за да напише веднага отговора си.
„Като ви благодаря за това, което явно трябва да е комплимент, ви съобщавам, че дори не мога да взема под внимание предложението ви.
— Изпратете го с бърз куриер! — рече тя на портиера и се върна към прекъснатия си обяд. Но писмото я бе накарало да вземе решение за себе си.
Отиде на Кързън Стрийт, където момичето не я позна и съобщи за нея като за „госпожица Одри“. Одри я бе последвала по стълбите и миг по-късно застана пред кипящата от гняв Дора.
— Само две думи — каза тя.
Дора кимна на момичето да излезе.
— Всяка секунда, която прекарваш в дома ми, ти е твърде много! — изсъска тя. — Какво искаш?
— Искам да те помоля да се откажеш от Маршълт, Дора.
— За да го оставя на теб?
— О, не, аз го презирам. Няма да ти чета морал, Дора, но все пак Мартин ти е съпруг, нали?
— Да, той ми е съпруг.
Прозвуча толкова отчаяно, че Одри изпита съчувствие и пристъпи към сестра си. Но тя се отдръпна с из-пълнени със злоба очи.
— Не ме докосвай! Искаш да го оставя, да зарежа Маршълт? Ах, колко те мразя! Винаги съм те мразела и майка ми те мразеше също! Да се откажа от Маршълт? Ще се омъжа за него веднага щом се отърва от Мартин! Махай се, Одри Торингтън!
— Торингтън — повтори Одри беззвучно. После се обърна, излезе бързо от стаята и заслиза по стълбите.
Но Дора вече бе побесняла и хукна подире й.
— Лицемерна крадла! — викна тя извън себе си. — За теб искал да се ожени! Никога — никога!