Набързо отскубна от прикрепената към стената колекция от старо оръжие една дълга кама и замахна с нея. Одри се наведе инстинктивно и камата се заби в рамката на вратата. Дора я измъкна и отново се нахвърли. В смъртната си уплаха Одри се спъна и падна.
— Сега ще ти видя сметката! — изкрещя полулудата.
Но тогава някой хвана китката й. Тя се обърна и се вгледа в най-веселите очи, които бе виждала някога да мигат на такова съмнително сипаничаво лице.
— Ако прекъсвам снимането на филм, то съжалявам — рече Слик Смит. — От стоманата обаче изпитвам страх, да, наистина страх!
Слик Смит отведе изгубилата ума и дума трепереща млада жена нагоре, донесе й чаша вода и каза с успокоителен тон:
— Трябва ли жените винаги да се правят на глупачки заради някакъв мъж! А това момиче изглежда толкова симпатично!
Едва сега Дора осъзна, че той й бе непознат.
— Кой сте вие? — измънка тя.
— Вашият мъж ме познава. Аз съм Смит, Слик Смит от Бостън. Уважаема госпожо, та той не си заслужава!
— Кой не си заслужава? За кого говорите?
— За Лейси Маршълт. Той е опасен тип, трябва да сте го забелязали. Мартин много го харесва, обаче ще ми е толкова мъчно, ако го заловят точно когато насочва пистолета към себе си. Случват се такива неща. И навярно ще седите в съдебната зала, където той ще ви се усмихва, когато съдията си сложи черната шапка, преди да прати Елтън на бесилото. А вие ще седите там и ще си мислите какъв мерзавец бе Маршълт и как успяхте да погребете и двамата.
— Престанете! Подлудявате ме!
— Вие не знаете какъв подлец е Маршълт…
Дора вдигна ръка да го спре.
— Знам. Моля ви, сега си вървете!
Когато Слик Смит си тръгваше, Елтън се изкачи по стълбите и запита възбудено:
— Какво, по дяволите, търсите тук?
— Исках да ви предупредя да внимавате и да не бъдете толкова доверчив. Тези лесно спечелени пари, с които Станфорд иска да ви примами, ми бяха предложени и на мен. Джовани Стрепеси от Генуа е замислил удара и вече много неща е пуснал в ход, но в сравнение с това кражбата с взлом е по-малко рискована, а бакарата направо синекура.
— Не знам за какво говорите — промълви Мартин.
— И ще ви кажа, че дори шарлатанството на Малпас е по-добро от новата лудост на Станфорд!
— С какво шарлатанство се занимава Малпас?
Смит се замисли за момент.
— Не знам точно. Но никога не ходете сам при него в къщата му. Веднъж го видях, без той да ме забележи, и затова още съм жив, Елтън.
16
В събота сутринта Маршълт седеше на бюрото в кабинета си, когато Тонгър му донесе връзка писма. Южноафриканският милионер набързо ги прегледа и после рече разочаровано:
— Пак нищо от приятеля ни в Матйесфонтен. От четири седмици не се е обаждал]
— Може би е мъртъв — предположи Тонгър.
— Възможно е и на Торингтън да му се е случило нещо — отвърна Маршълт.
— Вие сте оптимист, Лейси! — присмя се Тонгър и потъна в размишление. — Навярно не може да плува-все пак — каза той след кратка пауза.
Лейси погледна светкавично нагоре.
— Какво означава това?
— Децата на кралския наместник също би трябвало да могат да плуват — продължи Тонгър. — Или, ако не могат…
Лейси се извъртя на стола и викна нетърпеливо:
— Омръзнаха ми твоите увъртания! Кажи ми най-сетне за какво говориш!
— Преди осем години и половина децата на лорд Гилбъри взели една лодка и излезли от пристана. След като подминали стената на вълнолома, лодката се обърнала и те щели да се удавят, ако един от каторжниците, които работели там, не се хвърлил във водата, доплувал до тях… и ги спасил.
Устата на Лейси стоеше широко отворена.
— Торингтън ли е бил? — попита той тихо.
Тонгър вдигна рамене.
— Никакво име не бе споменато. Във вестниците пишеше само, че каторжникът куцал и че се мислело за помилване.
Лейси удари с юмрук по масата.
— Разбира се! — каза той през зъби. — Трябва да е така! Той е свободен и адвокатите му го пазят в тайна. А ти си знаел през цялото време, куче такова!
— Нищо не съм знаел — възрази обидено Тонгър. — Аз само размишлявам, но… мислите ли, че Дан Торингтън би ви оставил на мира, ако бе свободен? И защо трябваше да ви плаша с подобни слухове? Знам, че съм ви много задължен, Лейси, и познавам както добрите, така и лошите ви страни. Наистина нямам никаква причина да обичам Торингтън. Нима в същия ден, когато го хванахте, той не искаше да избяга с моята Елси? — Бръкна в джоба си и извади писмо, почти разпаднало се от четене. — През всичките тези години съм носил със себе си това писмо, което тя ми писа след пристигането си в Ню Йорк. Слушайте.