Выбрать главу

Мъжът бе хвърлил пурата си и внимателно повдигна главата на нещастницата. В този миг пристигна един полицай и запита:

— Болна ли е жената?

— Опасявам се, че е много болна — отговори спокойно мъжът. — Госпожице Бедфорд, по-добре си вървете.

Тя го изгледа смаяно. Откъде знаеше името й този щастливо разхождащ се в парка господин?

— Срещу входа на Конната стража стои друг пазач, госпожице — рече полицаят. — Бихте ли била така добра да му кажете да се обади на Бърза помощ и да дойде тук?

Одри побърза да се отдалечи и едва когато вече я нямаше, полицаят си припомни някои разпоредби.

— Забравих да я попитам за името! — каза той. — Познавате ли дамата?

— Да, това е госпожица Одри Бедфорд — отвърна мъжът, който бе не друг, а самият Слик Смит. — Познавам я. Известно време работехме в едно и също бюро. — Той взе сребристото шише, вдигна запушалката му от земята и го затвори внимателно, след което го подаде на полицейския служител.

— Ще ви е необходимо — заяви той и добави многозначително: — На ваше място не бих дал на никого, който не ми е враг, да пийне глътка от това.

— Мислите ли, че е отрова? — запита стъписан полицаят.

— Не усещате ли мириса? На горчиви бадеми. Жената е мъртва.

— Самоубийство?

— Кой знае! По-добре си запишете името ми: Ричърд Джеймс Смит, известен в полицията като „Слик“3 Смит. Фигурирам в регистрите на Скотланд Ярд.

В това време се появи другият полицай, а малко по-късно и линейката с лекар, който веднага обяви:

— Мъртва е. Отровена — с цианкалий.

* * *

Дик Шенън чу съвсем случайно за инцидента, но не се заинтересува особено, докато при него не дойде служителят, на когото бе поверен случаят, за да го разпита за Слик Смит.

— Да, познавам го — американски мошеник или крадец. Но тук не можем да го обвиним в нищо. Коя е жената?

— Непозната. Изглежда, е самоубийство.

* * *

Вечерта Одри хвърли бегъл поглед на вестника и прочете кратко съобщение:

„Трупът на неизвестна жена е бил намерен днес в Грийн Парк. Предполага се, че е самоубийство с отрова.“

Значи е била мъртва! Одри изстина цялата. Коя би могла да бъде? Знаеше със сигурност, че…

Изведнъж се сети. Беше пияната жена, която неотдавна бе вдигнала шум пред външната врата на Маршълт! Тя стана от масата и се запъти към телефона, за да се обади на Шенън: Зарадваният тон на гласа му събуди у нея топло чувство на щастие.

— Къде бяхте? През цялото време чаках да се обадите. Нищо не е случило, нали?

— Не, но току-що прочетох за мъртвата жена в Грийн Парк. Бях там, когато бе намерена, и мисля, капитан Шенън, че я познавам.

За момент настъпи тишина. После Дик рече:

— Идвам.

След пет минути той бе при нея и тя му разказа случая.

— Да, вече знаех, че Слик Смит е бил там — каза той. — И наистина ли я познавате?

— Съвсем определено мисля, че е така. Спомняте ли си, когато ви разправих за една жена, която чукаше на вратата на Маршъл?

— А! — рече Дик и подсвирна леко. — Но не искам да се явявате като свидетелка по случая — продължи той, след като размисли. — Това може да направи Смит, а с Тонгър ще разговарям още довечера. Между другото, кога ще посетите господин Малпас?

— Утре — отвърна тя.

— Заблуждавате ме — каза той. — Искате да отидете тази вечер.

Одри се засмя.

— Да, само си помислих, че ще ми създадете затруднения.

— Това и ще направя. В колко часа ви е повикал?

— Трябва да отида в осем.

Дик погледна часовника.

— Тогава ще ударя два заека с един куршум — обяви той. — Сега ще отида у дома на Маршълт и ще ви чакам в осем без три минути на северната страна на Портмън Скуеър. Не, моля без възражения, принцесо! Обещайте ми, че няма да влезете в къщата, преди да сте говорили с мен.

Тя се поколеба за миг, но след като обеща, изпита чувство на облекчение.

18

Мартин Елтън остави настрана вестника си и погледна часовника. При това погледът му се спря може би за двадесети път върху жена му, която седеше, подпряла се на лакти, неподвижно пред камината и гледаше навъсено огъня.

— Какво става с теб, Дора?

— Не се чувствам добре. Ти нали щеше да излизаш?

— Да, и ще се върна късно, най-рано към полунощ.

— Станфорд бе тук. Той донесе ли парите? — запита тя, без да го погледне.

— Да, три милиона франка. Добре са изработени и безопасни. Клайн ще ги пласира.

вернуться

3

Бързака (б. пр.).