— Един господин иска да говори с вас, сър — капитан Шенън.
Мартин се изправи, побит от тръпки.
— Нека да влезе — рече той и Дик Шенън се появи веднага.
— Добро утро, Елтън! Това ваше ли е? — Дик му подаде златната табакера.
— Да, мое е.
Шенън го пъхна отново в джоба си.
— Бихте ли ми обяснили на какво се дължи фактът, че го намерихме там, където е бил убит Маршълт?
— В колко часа е било извършено убийството? — попита учтиво Елтън.
— В осем.
Мартин кимна.
— В осем часа се намирах в полицейския участък на Вайн Стрийт и разяснявах на инспектор Гейвън, че жена ми получава от време на време пристъпи на психоза. Това не ви ли бе известно?
В този момент в стаята влезе Дора.
— Какво се е случило? — запита тя.
— Шенън току-що ми каза, че Лейси Маршълт е мъртъв — обясни Елтън. — Това бе новост за мен. Ти знаеше ли го?
— Да. И защо капитан Шенън е тук?
— Защото табакерата ми като по чудо се е озовала върху покрива на къщата на Малпас — отвърна Мартин, като се усмихна.
— Не съм казвал, че е била намерена там! — възрази Дик.
— Тогава трябва да съм го сънувал — каза Мартин без вълнение.
— Слушайте, Елтън, съветвам ви да бъдете откровен с мен дотолкова, доколкото го допуска сигурността ви — рече Шенън. — Как е станало така, че да намерим табакерата ви върху покрива на къщата на Портмън Скуеър 551?
— Загубих я там, когато рано през същата вечер се опитах да се промъкна в къщата на Маршълт, за да… за да уредя с него една малка сметка. Обаче не бе възможно да се достигне покрива. Затова пък на този на съседната къща се качих доста лесно, но когато се опитах да вляза оттам при Маршълт, изникнаха проблеми. А снощи бе още по-трудно, защото на покрива имаше човек, навярно детектив.
— Как успяхте да слезете обратно? — попита Дик.
— Това бе най-удивителното! За мой късмет някой се бе погрижил да завърже за комина въже с възли и мога да кажа, че бе почти толкова удобно, колкото и стълба.
Шенън се замисли за момент и после помоли Мартин да дойде с него до Вайн Стрийт.
— Трябва да проверим точно разказа ви — поясни той.
За негово учудване признанията на Мартин бяха потвърдени напълно в полицейския участък.
— Да, в осем часа господин Елтън бе тук. Изглеждаше така, сякаш идваше от бал с маски — каза служителят. — Целият парцалив и изцапан.
— А този часовник тук точно ли върви? — запита Дик.
— Да, сега отново върви — отговори инспекторът. — Само снощи бе спрял за малко — точно по времето, когато бяхте тук, Елтън. Трябва да е било от студа, защото бе необходимо само да го дръпнем малко и гой отново тръгна.
— В глупавия часовник вероятно ще е спасението ви — рече Шенън, когато излязоха навън. — Взех заповед за обиск у вас и сега ще го направим.
— Ако намерите нещо, което представлява ценност за вас, аз ще съм първият, който ще ви поздрави — отвърна студено Елтън.
22
Вестниците описаха точно и правдиво случилото се през последната нощ, а „Глоб Херълд“ добави:
„Полицията е изправена пред почти неразрешима загадка — или по-скоро пред цяла редица от загадки, които искаме да изброим тук:
1. Как е влязъл Маршълт в почти недостъпната къща на особняка? Тъй като се е страхувал от съседа си до такава степен, че е наел частни детективи да го охраняват, трябва да е имал много сериозна причина, за да се реши да влезе в тайнствения дом.
2. По какъв начин е бил изнесен трупът на Маршълт от къщата?
3. Кой е убил Тонгър и защо?
4. Къде е Малпас? Да не е попаднал и той в ръцете на призрачния престъпник?“
Дик кимна в знак на съгласие, когато прочете статията. Това, че при цялата точност няколко важни момента бяха изпуснати, му се понрави особено. Още в десет сутринта бе разпитал готвачката на Маршълт, но тя не можа да каже нищо друго, освен че господарят й е напуснал дома си около седем и половина вечерта, че Тонгър добре се е разбирал с него и доскоро бил голям въздържател. Едва през последно време започнал да пие и се наложило тя да му сервира към храната по-силни напитки.
От всичко това можеше да извлече малко полезна информация и Шенън реши да намери Одри, за да види дали тя не би могла да запълни някои от празнините. Откри я в празния ресторант, където закусваше.
— Вече четох вестниците — рече тя. — Цитират ви доста точно.
— Да — потвърди той и извади намереното на бюрото писмо. — Това да е случайно някое от писмата, които сте писали за Малпас?