През същата вечер, когато Одри бе отишла на срещата с Малпас, Слик Смит седеше в един нощен клуб и слушаше измъчените изпълнения на танцовия оркестър, когато един дребен мъж се приближи до него и с плахо движение привлече един стол.
— Слик — рече той, след като си поръча чаша бира, — в „Астория“ е отседнала една дама с невероятно много стока…
— Казва се Льовелие и носи всичко върху себе си, така че всеки човек в Лондон го знае — прекъсна го Слик. — Не ме интересува.
— Но в „Империал“ живее приказно богат човек, който днес е купил диамантена диадема за…
— Да, за съпругата си, за 1200 лири стерлинги. Казва се Молинс, носи пистолет и има женски булдог, който спи пред кревата му.
Доносникът въздъхна.
— Това е всичко, което знам. В близките дни обаче от Южна Африка пристига някакъв тип с цялото си състояние…
— Разкажи ми всичко, което знаеш за него! — отвърна Слик, като постави ръката си на масата и сякаш случайно я отмести към мъжа. Новодошлият прибра това, което лежеше под нея.
Скоро след това Слик си тръгна и навсякъде, където отиде, се повтори същата сцена. Когато накрая изчезна, не бе научил много.
В два часа през нощта тъмна фигура се промъкна в уличката зад Портмън Скуеър и половин час по-късно Дик Шенън бе събуден от звъненето на телефона.
— Тук е Стийл, капитане. Обаждам ви се от къщата на номер 551. Моля ви, елате! Тук стават много странни неща.
След четвърт час Дик слезе от колата пред номер 551 и бе срещнат на входната врата от Стийл и още един служител.
— Какво се е случило? — попита той, когато се озоваха в преддверието и външната врата бе затворена.
— Започна се в полунощ — каза Стийл съвсем тихо. — Звучеше, като че ли някой се качваше по стълбите. Седяхме в стаята на Малпас и излязохме, но там нямаше никой. Но все пак не може и двамата да сме се заблудили.
— Вие също ли го чухте? — запита Дик грамадния полицай.
— Да, сър.
Той се обърна и тръгна по стълбите. Сега Дик също го чу и в първия момент не успя съвсем да потисне тръпките, които го побиха. Шумът бе като от пантофи по каменни стъпала. След това се дочу приглушен смях.
Шенън се спусна към стълбите. Горе на площадката на етажа светеше полузатъмнена лампа и когато погледна натам, по стената се плъзна сянката на една ужасяваща глава. Дик стигна там за нула време. Но нямаше никой!
— Странно! — измърмори Дик. — Това щеше да уплаши леля Гертруд.
Стийл се хвана за думите „леля Гертруд“. Те бяха уговорената парола. Навън пред къщата стоеше полицай, който дотича веднага.
— Обадете се на главния комисар. Шефът има нужда от подкрепление. Кажете му: „Парола — леля Гертруд“!
Когато Стийл се върна, завари Шенън горе в стаята на Малпас, където плюшените завеси бяха махнати почти всичките, освен тези пред прозорците и пред нишата.
— Тук е идвал някой — рече Стийл. — С другия полицай играехме карти и тъкмо бе мой ред, когато чухме стъпките. Оставих картите на масата, а сега те са на пода…
Той млъкна, защото отново се чу звукът на тихо промъкващите се стъпки и този път той стана по-силен, докато те спряха отвън пред вратата. Леко открехнатата врата започна бавно да се отваря, Шенън бръкна в джоба си и насочи пистолета си към процепа на вратата. Но нищо повече не се случи и когато той се прокрадна безшумно през стаята и излезе на площадката, там нямаше никой.
Полицаят от охраната свали каската си и избърса челото си.
— Това може да побърка някого! — обади се той с дрезгав глас.
— Вземете тази лампа и претърсете стаите горе! — заповяда Дик. — И не се стеснявайте да използвате палката си.
Чу как мъжът се заизкачва бавно и тежко по стълбите и когато стъпките изведнъж спряха, извика:
— Всичко наред ли е?
Вместо отговор последва глух шум и миг след това каската на полицая изтрополя по стълбите и се търкулна в краката на Шенън. Дик изтича нагоре, следван от Стийл, и видя полицая да виси окачен на тавана с примка около врата и да рита с ръце и крака. Почти се бе задушил, когато Стийл преряза въжето и с помощта на Дик го отнесе долу и го сложи на килима в стаята на Малпас.
— Инспекторът идва! — викна Дик. — Изключете блокировката на вратата и го пуснете да влезе, Стийл!
Стийл посегна към бутоните… и с вик отдръпна ръката си. Токът бе минал през цялото му тяло.