— Не знам точно. Неприязънта ми към нея е твърде дълбока, тъй като бях възпитана да я мразя.
— Съжалявам — рече Мартин, потупа я леко по рамото и тръгна.
Когато се върна следобед у дома, срещна Дора в преддверието. Облечена бе за излизане, но той я помоли да дойде с него във всекидневната и заключи вратата.
— Последния път, когато Одри бе тук, ти й каза, че не се казва Бедфорд и че баща й се намира в затвор в Южна Африка, излежаващ доживотна присъда — каза Елтън. — Това истина ли е?
— Да — отвърна тя. — Защо…
— Вечерта ти ми спомена, че бил куц — бил ранен в крака при залавянето му. Как се казва бащата на Одри?
— Даниел Торингтън.
Мартин подсвирна тихо.
— Срещнах… някого, който твърди, че Торингтън бил в Лондон. Помилвали го и изглежда, от доста време е тук. Маршълт знаеше ли това?
— Не, ако го знаеше, не би бил толкова щастлив. О! — Дора сложи ръка на устата си, а после прошепна: — Малпас!
Той я изгледа втренчено, защото и на него му бе минала същата мисъл.
— Маршълт трябва да го е знаел или да го е подозирал — продължи тя. — Живял е през цялото време в съседство! Бъни, Малпас е Торингтън!
— Не вярвам — възрази Елтън, като поклати глава. — Изглежда като на кино! Никой не е толкова отмъстителен. А надали Торингтън, който търси дъщеря си!
— Не мисля така. Той смята, че Одри е мъртва. Много държеше на детето. Майка ми му писа, по съвет на Маршълт, че Одри е починала от скарлатина, а той даже й издигнал паметник в Кейптаун. Знам го от Маршълт. Торингтън богат ли е?
— Трябва да има около два милиона лири. Какво ли… би платил за истината?
— Той не трябва да я научи никога!
— Как е кръстена тя? — попита Мартин, след като премисли.
— Дороти Одри Торингтън. Но той не знае, че я наричаме „Одри“. В писмата си пищеше „Дороти“.
— Обади се на Одри и я покани на чай — рече Елтън.
Дора възмутено го стрелна с поглед.
— Да, да! Пиши й, че съжаляваш, че си се държала толкова враждебно и че си я излъгала за баща й. Ако дойде, кажи й, че Торингтън е твой баща. Къде мога да намеря акта за раждане на Одри?
— Горе имам всякакви документи от мама. Възможно е актът да е всред тях. Донеси ги, Бъни! Лежат горе в гардероба ми в метална кутия.
Мартин донесе кутията и като не се намери ключ, я отвори сръчно по друг начин. На дъното й лежеше син плик с два акта за раждане. Елтън ги разгъна върху масата, а очите му светнаха.
— Дороти Одри Торингтън — прочете той, — а ти се казваш Нина Дороти Бедфорд. От името „Одри“ може да се направи нещо друго. Дора, трябва да й пишеш и да й обясниш, със или без сълзи, че тя е твоята по-голяма сестра.
Почука се и прислужницата съобщи:
— Господин Смит от Чикаго, сър.
Мартин се подвоуми за миг.
— Ти го познаваш, Дора — каза той. — Нека да влезе.
Слик Смит бе облечен безупречно както винаги.
— Нали не преча? — започна той, като сияеше. — Помислих, че ще ви заинтересува, че многоуважаваната сестра на госпожа Елтън е постъпила на служба в полицията. По-точно казано, това навярно не би могло да се нарече полиция, но тя е назначена в бюрото „Стормър“.
— Сериозно ли говорите, или се шегувате? — запита Мартин.
— Съвсем сериозно. Случайно видях как влезе в един златарски магазин заедно с Уилит и той й купи знака на „Стормър“ — малка сребърна звезда с името на Стормър на гърба й. Познавам този отличителен знак и изглежда, младата дама много му се зарадва. А знаете ли какво направи Уилит, след като се раздели с нея?
Елтън вдигна рамене, очакващ отговора.
— Отиде до най-близкия телефон и се обади в хотел Риц-Карлтън, за да поръча там стая за младата дама. — Смит извади носна кърпа и избърса устните си, след което добави с усмивка: — Господин Браун — или Торингтън — живее в Риц-Карлтън.
Семейство Елтън то гледаше учудено.
— Мислех, че трябва да ви информирам — продължи Смит. — За хора, които днес са пуснали някакъв си Уилфред по следите на милионите на Торингтън, тази новина може да е от значение. По-младата ви сестра е очарователно момиче, госпожо Елтън!
Мартин се сви, но Дора бе възвърнала самообладението си.
— Одри ли имате предвид? — попита тя, като се усмихна. — Та аз съм с цяла година по-млада от нея!
Слик Смит я изгледа изпитателно.
— Изглежда, твърде много хора се интересуват от сестра ви — рече той замислено. — Вече трети се опита да я хване, но и той не успя. Имам предчувствието, че ще отида на погребението на четвъртия.
28
Дик Шенън седеше в стаята си на Хеймаркет и прелистваше папка с документи. Прочете един от написаните на машина листове, за да опресни паметта си.