— Веднага ще се върна, сър!
Когато се появи отново, Слик стоеше замислен на същото място, на което го бе оставяй.
— Бихте могли да се качите на покрива, сър, оттам има чудесен изглед. Да ви отведа ли с асансьора?
— Предпочитам пеш — отвърна Слик Смит, а портиерът отново бе извикан долу със звънеца на асансьора.
Когато мъжът слезе, Слик се насочи към вратата на апартамента. Леко побутване бе достатъчно да я отвори, защото през краткото отсъствие на портиера я бе отключил. Сега дръпна резето и огледа набързо стаите. В спалнята събра каквито дребни предмети му попаднаха под ръка и ги напъха в обемистите джобове на сакото си. После се вмъкна в кухнята, прегледа запасите в килера, помириса маслото, провери съдържанието на една метална кутия с кондензирано мляко и пипна хляба, за да установи откога е. След това се върна в антрето и се ослуша. Чу се бученето на асансьора. Слик се наведе, повдигна капака на пощенската кутия на вратата и видя асансьора да отминава нагоре. Изскочи навън, затвори вратата и когато портиерът се върна с асансьора, го завари да стои долу в преддверието.
— Все пак навярно ще наема жилището — каза Смит. — Но в такъв случай ще трябва да се обърна към някой друг, а не само към вас, нали?
— Да, сър. Благодаря много, сър.
Портиерът прибра бакшиша, а Слик излезе на улицата и махна на една кола.
32
През следобеда на същия ден Мартин Елтън се задържа почти час в банката, извади съдържанието на сейфа си, накъса всички документи и прибра в джоба на сакото си само четири гъсто изписани листа.
Веднага щом се върна вкъщи, се обади на Станфорд и го помоли да дойде незабавно, на което Станфорд се съгласи едва след дълги уговорки.
Когато малко преди пет стигна Кързън Стрийт, Станфорд бе в много лошо настроение.
— Какво, по дяволите, те е прихванало да ме разкарваш дотук, като че ли съм ти подчинен? — започна той сърдито.
Мартин лежеше на дивана и вдигна поглед от книгата си.
— Затвори вратата и не викай така! — рече той невъзмутимо. — Работата е сериозна, иначе нямаше да те повикам. — Изправи се, взе си пура и предложи една и на Станфорд. После продължи: — Сега Одри работи при Стормър и е голяма хитруша.
— Това какво ме засяга?
— Казвам ти, че е хитра, а че не е настроена твърде приятелски към теб и мен след онази история с диамантената огърлица, можеш сам да се досетиш. Съвсем случайно разбрах, че Стормър работи за почти всички посолства в Лондон.
Станфорд се изсмя подигравателно.
— Колкото до мен, нека събира колкото си иска доказателства? — отвърна той. — Все едно. Това ли е всичко?
— Не съвсем — продължи Мартин. — Спомняш ли си планчето за обира на диамантената огърлица, който ти, както винаги при такива случаи, бе разработил писмено?
— О, да, но то е унищожено.
— За съжаление не е — каза хладнокръвно Елтън. — Беше толкова гениална работа, че аз направих глупостта да го запазя. Онзи ден Одри била тук. Дошла, докато Дора и мен ни е нямало, и отишла в стаята на Дора да си оправи косата, Дора пазеше ключа от сейфа ми в бюрото си.
— Е, и? — рече Станфорд.
— Когато днес отидох в банката да изтегля пари от сейфа, всичките ми документи бяха изчезнали.
Станфорд пребледня.
— Искаш да кажеш, че планчето е изчезнало с тях ли?
— Да, това искам да кажа. Моля! — Той вдигна ръка. — Не скачай веднага от прозореца! Признавам, че бе детински глупаво от моя страна да го запазя. Трябваше, естествено, веднага да го унищожа, особено след като ти бе записал дори имената, ако не се лъжа. За мен цялата история е също толкова неприятна, колкото и за теб, а може би и по-неприятна, защото тя имаше да урежда сметки с Дора и с мен, а не с теб.
Станфорд сви юмруци.
— Ти ме нареди така, ти! Как можеш да пазиш подобно нещо?
— Защо написа имената върху листа? — отвърна Мартин. — Заслужаваш упрека, разбира се, но ако работата стигне до съд, за това ще е виновна хитростта ти.
Станфорд вдигна рамене. Въпреки видимата си грубост в обноските по същество той бе страхлив и Мартин добре знаеше това.
— Какво да правя сега? — запита той злобно и двамата започнаха да обсъждат средства и начини.
Торингтън бе освободил Одри за вечерта.
— Имам още една важна среща — бе казал той. — Можете да отидете на театър или да прекарате времето си както ви хареса.
Одри се зарадва, защото Дора я бе поканила на вечеря.
— След това ще излизам и затова ще вечерям рано. Значи не е нужно да се издокарваш специално — обяснила й бе тя по телефона.
Дора отвори сама на сестра си.
— Готвачката ми излезе преди малко — рече тя и целуна Одри. — А прислужницата ми толкова искаше да види болната си майка, че сърцето ми не позволи да я задържа. Така че трябва да бъдеш снизходителна. За щастие Мартин отиде в клуба. Той ще дойде след това да ме вземе.