Елтън поклати глава.
— Помислих си, че ще е ново за вас. Детето бе ранено. Куршумът мина през големия пръст на крачето му и счупи костта. Учудвам се, че жена ви никога не ви го е казала…
Мартин мълчеше.
— Дъщеря ми Дороти не е мъртва. Знам го от доста време и сега я намерих с помощта на приятеля си Стормър.
— И тя знае ли…? — Елтън бе пребледнял.
— Не, не знае. Ще го научи едва след като приключа с работата си.
Студените му очи не помръдваха от лицето на Мартин.
— Съпругата ви е моята дъщеря, така ли? Кажете й да дойде тук и да ми покаже левия си крак. Можете да фалшифицирате актове за раждане, Елтън — о, номерът ви бе добър, синко! — но не можете да поправите счупено пръстче!
Той позвъни.
— Изведете този господин — рече той — и когато дойде госпожица Бедфорд, искам да говоря незабавно с нея!
Четвърт час по-късно Дора и Мартин стояха един срещу друг във всекидневната си. След като Мартин й разказа за срещата си, тя забеляза:
— Може би ще успеем да извъртим нещата в наша полза. Той ще плати, за да я получи обратно, ако…
— Ако…?
— Ако все още е жива — рече тихо Дора — и ако… нищо друго не се е случило.
33
В единадесет вечерта Слик Смит бе посетен от една дама. Стопанинът, който много държеше на доброто име на къщата си, заяви възмутено, че няма да позволи посещения на дами толкова късно, но Слик му отвърна:
— Става дума за много важно съобщение от приятеля ми капитан Шенън. Може би ще бъдете така добър да ми отстъпите за половин час всекидневната си.
Собственикът се съгласи.
След четвърт час дамата си отиде и Слик благодари на домакина.
— Има една много важна работа, за която мога да помогна на капитан Шенън — добави той.
После се качи в стаята си, облече едно вълнено палто и напъха всякакви неща по джобовете си. Когато излезе от къщата, отвън го чакаше дамата и те се запътиха към Марбъл Арк. Слик добре забеляза, че неизбежният човек на Стормър го последва, но без да се притеснява от това, се сбогува с дамата и се отправи с едно такси към сградата на Гревил. Там нощният пазач го посрещна любезно и го отведе с асансьора нагоре, тъй като сега Слик държеше елегантен апартамент на втория етаж.
През същата вечер инспектор Стийл правеше редовната си обиколка на безбройните и безкрайно различни нощни клубове на Лондон. Към дванадесет се прибра и когато бръкна в джоба си за ключа, покрай него мина мъж, носещ една чанта. Стийл бе смъртно уморен, но когато видя чантата, която бе толкова тежка, че мъжът постоянно я прехвърляше от едната ръка в другата, обърна се и тръгна по петите му. Преследването бе дълго, тъй като мъжът явно го усети, ускори крачка, започна да свива ту зад един, ту зад друг ъгъл, а накрая се затича. Но Стийл също имаше бързн крака и не му позволи да се отскубне, тъй като полицейският му инстинкт му казваше, че има нещо гнило в тази чанта. Когато мъжът отново се скри зад ъгъл, този път на Харни Стрийт, късметът му го напусна. На ъгъла на улицата стоеше полицай и беглецът се спря, подвоуми се за секунда, видя Стийл близо зад себе си, пусна чантата и хукна през глава.
В този миг Стийл то позна: беше Слик Смит.
— Проследете този човек? — заповяда Стийл на полицая и насочи вниманието си към чантата.
Дик Шенън тъкмо се събличаше, когато подчиненият му нахълта със светнали очи.
— Виждате ли това? — извика той и отвори рязко чантата.
Дик погледна в нея и се вкамени.
— Диамантите! — прошепна той.
— Бяха у Слик Смит? — рече той, едва поемащ си дъх. — Видях го отдалеч и го проследих, без да знам кой е. После той хукна и когато го настигнах, пусна чантата.
— Осигурете кола! — каза Дик и започна да се облича отново.
След пет минути Стийл се върна и този път се бе погрижил както трябва. Колата бе ескортирана от двама полицаи с мотори и така стигнаха сигурно да Скотланд Ярд, където големите стоманени врати на бронираното помещение се затвориха зад диамантите на Малпас.
Дик се върна със Стийл на Хеймаркет и завари пред външната врата едно малко и много мръсно момче. Уилям стоеше до него и съобщи:
— Казва, че носи писмо за вас, сър, но не искаше да ми го даде.
— Аз съм капитан Шенън — рече Дик, но малкият, изглежда, още не се решаваше да се раздели с писмото си.
— Въведете го вътре — заповяда Шенън и момчето бе отведете във всекидневната. Беше ужасно парцаливо и изцапано създание от източната част на Лондон.
С голяма мъка то измъкна нещо доста нечисто, което приличаше на сгънато в триъгълник парче вестник. Дик го взе и видя, че бе от лондонски сутрешен всекидневник. Съобщението бе изписано с молив в празното поле на вестника: