„Спасете ме, за Бога? Намирам се на кея Фулдс. Дяволът ще ме убие утре рано сутринта.
— Лейси Маршълт? — извика Стийл. — Боже мой! Но това не е възможно?
— Откъде го имаш? — попита бързо Дик.
— Едно момче ми го даде на Спа Роуд. Каза, че някакъв господин хвърлил бележката през една решетка в края на доковете и че ще получа една лира, ако я занеса на капитан Шенън.
— Защо не я донесе той сам тук?
Момчето се ухили.
— Защото ви познавал, сър, така ми каза.
— Знаеш ли къде се намира кеят Фулдс?
— Да, сър. Често съм ловил риба там.
— Добре, ще ни покажеш пътя. Уилям, изкарайте колата! Хлапакът да седне до вас!
Минаха покрай Скотланд Ярд, за да вземат подкрепление, и спряха на Лондон Бридж, където намериха един местен сержант, познаващ добре реката. Тогава пуснаха момчето. Малко след това видяха водата на Темза да блести.
— Оттук, надясно — каза сержантът.
Тръгнаха по един кей, покрит с метални скари, които кънтяха кухо и тъпо. Дик се приближи до края му, за да погледне във водата.
— Никой не се вижда. Трябва да е в сградата на склада.
— Помощ!
Гласът бе слаб, но Шенън го чу и вдигна ръка.
За момент всички стояха, без да се мърдат, и се вслушваха. Тогава се повтори — отначало лек стон и после:
— Помощ! За Бога, помощ!
Дик се наведе над водата. Приливът повдигаше нивото й, а малко по-надясно се намираше лодка. Като се промъкна внимателно, той скочи в нея.
— Помощ! — Този път гласът прозвуча по-близо.
— Къде сте? — извика Шенън.
— Тук! Тук!
Гласът бе на Маршълт.
Тъй като нямаше гребла, след като отвърза лодката, Дик я придърпа, хващайки се с ръце за дъските, докато достигна мястото, откъдето бе дошъл викът. Започна да осветява наоколо с джобното си фенерче и още в следващата секунда светлината му падна върху лицето на Маршълт. Мъжът бе потопен във водата до раменете, а ръцете му, вдигнати над главата, бяха свързани с белезници за едно желязо.
— Махнете светлината, иначе ще ви пипне! — викна той.
Дик изключи фенерчето и в същия миг гръмнаха два изстрела. Шапката му отлетя и той почувства пареща болка в дясното ухо. Набързо избута лодката назад, като гребеше с ръце, и извика Стийл.
— Извадете си пистолета и запалете фенерчето — каза Шенън, като прокара лодката през лабиринта от ръждясали железа. — Ако забележите някаква глава, стреляйте веднага!
Три минути по-късно Маршълт бе освободен от ужасното място и се строполи, кашлящ, на пода на лодката. Отведоха го бързо в най-близкия полицейски участък, където след гореща баня и във взети на заем дрехи той заприлича малко повече на човек, макар все още да трепереше като лист.
Междувременно Дик и хората му бяха претърсили склада, без да открият нищо друго, освен една от зелените кутийки за патрони, които бяха видели в склада на Маршълт.
Когато Дик се появи, Маршълт не можа да разкаже много.
— Беше много глупаво от моя страна да се хвана в капана, когато Тонгър ми донесе писмото. Писмо от една дама, която ми съобщаваше, че иска да се срещнем. Можете да попитате Тонгър.
— Страхувам се, че Тонгър няма да може да ни каже нищо повече — отвърна Шенън.
— Какво?
— Час след като ви бяха нападнали, го намерихме — застрелян.
— Боже мой! — рече без глас Маршълт и мина известно време, преди да продължи: — Сам не знам какво ме накара да го направя, но си облякох бронираната жилетка, преди да отида там. Никак не е удобна, обаче този път наистина ми спаси живота. Така че отидох без палто в съседната къща и веднага щом почуках, бях пуснат да вляза. Когато един глас отгоре ми извика да се кача, естествено последвах поканата му и изведнъж се озовах пред един явно маскиран човек, които рече, смеейки се: „Ето, че те пипнах!“ След това насочи пистолет към мен и изстрелът бе последното, което чух, преди да дойда отново в съзнание. Дори и за това, което се случи после с мен, нямам ясна представа. Изглежда, трябва да съм проспал повечето, тъй като няколко пъти старецът идва и ми слагаше инжекция в ръката… — Той се облегна уморено, и добави: — Всичко останало ви е известно.
Дик кимна.
— Само едно, Маршълт! Има ли проход или врата, която се свързва къщата на Малпас с вашата?
— Доколкото знам, не — отвърна Лейси.
— И вие твърдите, че не сте разпознали Малпас? — Трябва да имате някакво предположение или най-малкото съмнение за самоличността му?
Маршълт се подвоуми за момент.
— Може да ви прозвучи фантастично — рече той накрая, — но ми се струва, че… че Малпас е жена.