Мъжът го изгледа с широко отворени очи и поклати глава.
— Такова нещо не е за мен — промълви той.
— Искам само да говоря с нея. Ще получите петстотин.
— Петстотин? Добре, ще видя…
Когато си отиде, Лейси се приближи до прозореца.
Славеше се, че не изпитва никакъв страх. Без да зачита никого и без да се разкайва за нищо, той си бе проправил път към целта през сърцата на хората. В много страни по света жени го проклинаха, а огорчени мъже крояха отмъщение. Но той не се страхуваше от нищо. Имаше един човек, наречен Дан Торингтън, когото той мразеше повече от всичко на света, и не знаеше, че в омразата… се криеше страх!
5
Когато се прибра, Дик бе посрещнат от помощника си Стийл и първият му въпрос бе:
— Знаете ли нещо за роднините на Дора Елтън?
— Нима тя има роднини? — отвърна Стийл.
— Навярно Слик знае нещо. Казах му да дойде в шест часа. Между другото, идентифицирахте ли трупа?
— Не, но ако се съди по обувките му и торбичката му за тютюн, сигурно е чужденец — вероятно от Южна Африка. Трябва да е пристигнал с „Булавио“ или „Болморъл Касъл“. Питахте ли човека от Богнър за огърлицата?
— Да, но той твърди, че се е скарал с Елтън и не знае намеренията му. Домът на Елтън обаче е под наблюдение, нали? Добре, преди девет без четвърт тази вечер може би нищо няма да се случи. Вероятно тогава от Кързън Стрийт ще бъде изнесена огърлицата и аз лично ще я проследя, защото много държа да заловя петия — чуждестранния — член на известната банда на Дора Елтън. След това ще хвана най-накрая и нея самата.
— А защо не Бъни? — запита Стийл.
— О, той наистина е смел, но неговата смелост не е такава, каквато е необходима, за да се разхожда човек с крадена стока из Лондон, когато знае, че цялата полиция я търси. Това не е за Бъни! Навярно жена му ще опита. — Дик погледна часовника и промълви: — Пристигнала е преди половин час. Бих искал да знам …
В този миг се появи Слик Смит, както винаги облечен безукорно, господар на себе си и с безгрижно изражение. Стийл му кимна, усмихвайки се, и напусна стаята.
— Добре, че дойдохте, Слик! — рече Шенън. — Имахте право: огърлицата бе открадната и ми се струва, че Елтън е замесен в тази работа.
Слик повдигна учуден вежди.
— Наистина ли? О, господи!
— Какво знаете за госпожа Елтън? — попита Дик и му подаде бутилката с уиски.
— Очарователна дама — много очарователна! По-рано бе храбро момиче, но лоша актриса. Трябва да се е омъжила за Елтън, за да направи от него по-добър човек. Ето на какво са способни тези жени!
— Има ли сестра? — запита Дик нервно.
Смит изпразни чашата си.
— Ако има, бог да й е на помощ! — бе всичко, което каза той.
Междувременно Одри бе прекарала четвърт час на гара Виктория и прочела внимателно съобщенията за ограбването на съпругата на някакъв американски банкер, докато напразно чакаше Дора. Накрая помоли за напътствия един, изглежда, всезнаещ полицай и се качи на препоръчания от него автобус, който я откара на Кързън Стрийт. Отвори й млада и слабичка домашна прислужница.
— Госпожа Елтън е заета — каза тя. — Да не идвате случайно от Севиля?
— Не, идвам от Съсекс — отвърна Одри. — Предайте, моля, на госпожа Елтън, че сестра й е тук.
Момичето я заведе в студена малка всекидневна и я остави там сама. Одри се успокои, като си каза, че писмото, с което съобщаваше на Дора за пристигането, сигурно се е загубило. Сестрите не бяха особено близки. Дора бе започнала да играе на сцената и малко преди смъртта на майка им се бе омъжила, както изглежда, „добре“. Винаги е била давана за пример на Одри и макар да бе зарязала напълно майка си, тя си остана до края пример за съвършенство.
Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе млада жена. Бе по-висока и по-руса от Одри и почти толкова хубава, въпреки че устата й бе малко по-груба и в очите й не се забелязваше нито следа от живия хумор на Одри.
— Миличка, откъде, за бога, пристигаш? — попита тя съвсем объркана, като вяло протегна покрита с пръстени ръка и после докосна с устни бузата на Одри.
— Не получи ли писмото ми, Дора?
— Не… Ама че си пораснала, рожбо!
— Да, човек расте… Продадох къщата.
Дора я изгледа с широко отворени очи.
— Но защо?
— Тя отдавна вече не ми принадлежеше — бе отрупана с ипотеки.
— И сега идваш тук? Това е много глупаво! Няма как да те прибера при мен.
— О, само ако мога да преспя няколко дни тук, Дора, докато си намеря работа.
Дора се разхождаше напред-назад с набръчкано чело. Носеше елегантна дневна рокля, чиято цена би осигурила на сестра й удобно жилище за цял месец, а перлената й огърлица и диамантените обеци представляваха малко състояние.