— Естествено! — засмя се Стормър. — Мъжът на покрива също ме бе видял, макар да не можеше да го каже. Катеренето винаги ми е било коронен номер, макар Мартин да е по-добър от мен, защото може да го прави и без въже.
Добре, Маршълт, разбира се, бил отчаян, когато диамантеното му скривалище било открито, и с помощта на Станфорд, на когото затова трябвало да разкрие тайната си, изпразнил идола в известен смисъл пред очите ви. Но Станфорд действал несръчно и когато камъните били натъпкани в чантата, изпробвал механизма, което довело до връщане на идола в стаята. При това явно изгасил осветлението и в уплахата си изпуснал чантата, така че при завъртането идолът я отнесъл със себе си.
— От какво си изгорих ръката? — попита Стийл.
— От камината. Докоснали сте горещата метална скара на огнището, от което току-що са били извадени главните. Станфорд отиде в апартамента на Шенън и открадна диамантите от сейфа, докато Маршълт инсценира малката катастрофа. Но накрая Станфорд взе и чантата, тъй като все още бе в къщата, когато Дик се върна и намери прислужника си в безсъзнание. Тогава Маршълт ги отнесе в апартамента си в сградата на Гревил. Аз ги намерих, когато се вмъкнах там, за да търся госпожица Торингтън. Взех, естествено, чантата и я пуснах едва когато се уверих, че я оставям в подходящи ръце, без да е нужно да ме арестуват. За съжаление обаче Маршълт заподозря Станфорд и го застреля, когато дойдохте сутринта. Какво се е случило между тях двамата, не знам. Предполагам, че Маршълт едва тогава е научил, че младата дама е държана скрита в къщата, и решил, след като играта явно е била загубена, да си отмъсти на дъщерята на мъжа, когото мразел повече от всичко на света и от когото се страхувал. За негово нещастие аз често се вмъквах в къщата, по-рано за да наблюдавам хората, които му носеха диамантите, а сега защото исках да разкрия тайната на онази врата в камината. Когато правех това, винаги се маскирах като Малпас.
Той се усмихна и дори Одри сега успя да се усмихне.
— Извиках ужасно, нали? — попита тя засрамено.
— Аз също викам от време на време — отвърна Смит — или поне ми се иска. Но трябва да ви кажа още нещо, макар сигурно да сте се досетили вече, Шенън. След като прибра диамантите, на Маршълт не му оставаше друго, освен да се появи по драматичен начин. И за това се бе подготвил почти прекалено добре! Потопи се във водата, сложи си сам белезниците и зачака появата ви, държейки в едната ръка ключа от тях, а в другата пистолет. Но вие дойдохте малко по-късно, отколкото бе изчислил и през тези пет минути изпусна, без да нека, ключа от белезниците във водата и вече не можеше да се освободи. Ако не бяхте дошли, сигурно щеше да се удави. Пистолетът хвърли във водата, след като стреля по вас. Аз след това го намерих. Ако ви бе убил, невинността му щеше да е доказана — не би могъл да го направи. А сега ще ви помоля за отличителния знак, госпожице Торингтън!
Тя потърси из чантата си звездата и му я подаде.
— Благодаря! — каза Слик любезно. — Надявам се, че не ми се сърдите. Искам си звездата веднъж завинаги, когато някой напусне бюрото ми и отиде при конкуренцията.
Той погледна към Шенън и двамата се засмяха.