Одри изгледа слисана крехкия контешки облечен Елтън, чийто блед цвят на лицето се подчертаваше още повече от черните мустачки и катранените вежди. Значи това бе прехваленият Мартин!
— Много се радвам да се запозная с теб, Одри! — каза той и я изгледа с възхищение. — Дора, тя е очарователна!
— Да, по-хубава е от преди — отвърна безразлично жена му, — но е облечена ужасно.
Одри не се смущаваше лесно, обаче втренченият поглед на високия мъж, който направо я пронизваше и вцепеняваше, я караше да се чувства неловко, така че се зарадва, когато той се сбогува. Мартин го изпрати, за да даде възможност на Дора да представи измисления си разказ.
Тя описа историята на някоя си лейди Нилигън, която била малтретирана от жестокия си съпруг и се видяла принудена от страх да напусне страната, Но в бързината не успяла да вземе медальона с портрет на детето си.
— Ние успяхме да вземем медальона — завърши тя. — Направихме го, макар и да не беше наша работа, защото аз съм доста задължена на тази жена. Мартин накара с подкуп един от прислужниците да ни изнесе въпросния медальон. Сега обаче изглежда, че мъжът е надушил работата и ни наблюдава ден и нощ, така че не смеем да го изпратим нито по пощата, нито по човек. Но днес в Лондон пристига приятел на бедната лейди Нилигън, с който се уговорихме да се срещнем на гарата, за да му предадем медальона. Затова въпросът ни е: ще бъдеш ли толкова добра и да му го занесеш, Одри? Теб никой не те познава, хрътките му няма да те безпокоят и ще можеш да ни направиш голяма услуга.
— Но… това е много странна история! — възкликна Одри, като сбърчи чело. — Не можете ли да го изпратите по куриер? Или не може ли човекът да дойде тук?
— Нали ти казах, че къщата ни е под наблюдение! — отвърна Дора нетърпеливо. Но добре, щом не искаш…
— Разбира се, че ще го направя — засмя се Одри.
— Колко мило от твоя страна! Само още нещо: ако все пак историята се разкрие, не трябва да споменаваш имената ни. Моля те, закълни се в името на починалата ни майка…
— Не е нужно — прекъсна я студено Одри. — Обещавам ти, това е достатъчно.
От малката вечеря, за която бе споменала Дора, изглежда, нищо не се бе получило, защото в осем и половина тя се качи при сестра си и й връчи малък продълговат, здраво завързан и запечатан пакет.
Описа ясно и точно тайнствения Пиер и добави:
— И преди всичко: не ме познаваш и никога през живота си не си стъпвала в къщата на Кързън Стрийт 508. На мъжа ще кажеш единствено: „Това е за мадам“.
Одри повтори съобщението и рече:
— Какви усложнения за такава дреболия! Струва ми се, че участвам в заговор.
След като скри пакетчето във вътрешния джоб на палтото си, тя излезе от дома и тръгна забързано в посока на Парк Лейн. Веднага след нея от къщата изскочи Мартин и не я изпусна от очи, докато тя не се качи на един автобус, а той продължи да я следва с такси.
Одри слезе пред гара Чаринг Крос и се втурна към голямата зала. Гарата гъмжеше от хора, така че мина известно време, преди да открие господин Пиер, набит дребен човек с руса брада и голям белег от рождение на лявата буза, който трябваше да й послужи за разпознаване. Без да се бави, тя извади пакета, приближи се до него и каза полугласно:
— Това е за мадам.
Той я изгледа изпитателно и пъхна пакета в джоба си толкова бързо, че тя почти не успя да проследи движението му.
— Биен! — рече той. — Бихте ли благодарили на мосьо?
Обърна се и без да бърза, се отдалечи. Одри почака, докато той се изгуби в тълпата. Но преди да тръгне и тя към изхода, някой я хвана под ръка.
— Ще дойдете с нас, скъпа — обади се приятелски глас. — Аз съм капитан Шенън от Скотланд Ярд.
Изведнъж той се запъна и се вгледа стъписан в обърнатото към него изплашено лице.
— Моята принцеса на просяците! — възкликна той развълнувано.
— Моля ви, пуснете ме! — обхванал я бе ужасен страх, така че за момент й се искаше да потъне в земята. — Трябва да… — започна тя, но млъкна навреме.
— Искате да се върнете при госпожа Елтън на Кързън Стрийт? — помогна й Шенън.
— Не, не при госпожа Елтън. Не познавам никаква госпожа Елтън — отвърна тя припряно.
Дик поклати глава.
— Съжалявам, но ще трябва да поговорим още за това. Не искам да ви държа хваната за ръката. Ще дойдете ли и така?
— Вие… арестувате ли ме? — изхълца тя. Той кимна със сериозно изражение на лицето.
— За съжаление трябва да ви арестувам, докато се изяснят определени обстоятелства.
— Какви обстоятелства?
— Вие сте последната, била в контакт с един мъж на име Пиер и в състояние да му предадете пакета. Освен това идвате от къщата на сестра ви Дора и съпруга й Мартин Елтън.