Сърцето й натежа като олово, но тя се стегна и рече с мъка:
— Няма да правя опити да бягам. Но не идвам от госпожа Елтън и тя не ми е сестра. Когато ви споменах това днес следобед, ви подведох.
Шенън я качи на едно такси и я отведе.
— Лъжете, за да защитите сестра си и Бъни Елтън — каза той. — Много ми е неприятно да ви обвинявам, че лъжете, но вие наистина го правите!
В мозъка й всичко се въртеше бясно. Само един факт изплува ясно от водовъртежа на мислите. Не ставаше дума за медальон, който трябваше да пренесе за Дора. Бе нещо много по-важно — нещо ужасяващо!
— Какво е имало в този пакет, за който говорите? — попита тя сухо.
Шенън не й отговори веднага.
— Преди четири дни бе нападната съпругата на известен американски банкер — рече той — и диамантената й огърлица бе откъсната от врата й. Да предположим, че тя е била в пакета.
Одри се изправи. Лицето й се изкриви болезнено. Имаше чувството, че са я ударили. Дора! Седеше, скована от ужас.
— Естествено, не сте знаели какво е било — продължи да говори той сякаш на себе си. — Страшно е да се иска подобно нещо, но трябва да кажете истината, дори и ако тя определя за сестра ви такава съдба, каквато тя отдавна заслужава. Не знаехте ли, че Дора Елтън и съпругът й са опасни лондонски крадци?
Колата, изглежда, се движеше в кръг. „Направи всичко, което можеш, за Дора…“ Суровата заръка на майка им кънтеше в ушите й. Трепереше силно, мозъкът й бе като парализиран. Само за едно си даваше сметка: бе арестувана — тя, Одри Бедфорд! Прокара език по пресъхналите си устни.
— Нямам сестра — излъга тя, като дишаше тежко. — И не знам за никакъв пакет.
Дик Шенън въздъхна. Не му оставаше нищо друго, освен да я задържи по подозрение.
Пиер бе пристигнал преди тях и вцепенена от ужас, тя видя на бюрото отворения пакет и искрящото му съдържание. После Шенън я отведе пред масата за разпит.
— Име: Одри Бедфорд — започна той. — Адрес: Фонтуел, Западен Съсекс. Заподозряна… — той се запъна. — Заподозряна в пренасяне на крадени скъпоценности. А сега кажете истината! — пошушна й той.
Тя поклати глава.
7
Одри се събуди след неспокоен сън, изправи се с мъка на несигурните си крака и разтърка схванатите си рамене. Лежала бе покрита само с едно тънко одеяло, на дървен нар и всичко я болеше. Събудил я бе шумът на ключ във вратата на килията. Беше надзирателката, която я заведе в умивалнята. Върна се и едва бе свършила със закуската, вратата отново се отвори. Погледът й срещна очите на Дик Шенън.
— Моля, елате с мен — рече той меко.
— При… съдията ли? — заекна тя.
— Още не. Но накрая и дотам ще се стигне, ако не…
Тя махна нетърпеливо с ръка да го спре, защото през нощта на спокойствие бе решила окончателно нещата за себе си.
Сърцето на Шенън се сви. Знаеше много добре, че бе невинна, и бе пратил човек в Съсекс, за да може да докаже, както се надяваше, неоспоримо този факт.
— Дошъл е някой, когото познавате — каза той, като я въведе в една стая.
Там бяха двама: Дора Елтън и съпругът й. Одри заби нокти в дланите си и като по чудо запази самообладание.
— Познавате ли това момиче? — запита Дик.
— Не, никога не съм я виждала — отговори Дора с невинен израз. Мъжът й също потвърди това.
— Мисля, че е сестра ви — рече Дик.
Дора се засмя.
— Имам само една сестра и тя е в Австралия.
— Не знаехте ли, че майка ви и сестра ви живееха във Фонтуел?
— Майка ми никога не е живяла във Фонтуел — отвърна Дора спокойно. — Там живееха хора, на които съм помагала. Ако това е дъщерята на онази жена, то тя ми е напълно непозната.
Докато говореше, очите й бяха насочени почти умолително към Одри, която изведнъж проумя, че историята на Дора съвсем не бе невероятна. Омъжила се бе под театралния си псевдоним и бе действително възможно във Фонтуел да не познаят в нея дъщерята на госпожа Бедфорд, защото тя повече никога не се бе връщала там, а майка им принадлежеше към този тип затворени хора, които нямаха довереници.
— Това, което казва тази госпожа, е вярно — обяви Одри, без да се вълнува. — Аз не я познавам и тя не ме познава.
Дик Шенън отвори вратата и отвън Одри отново бе поета от надзирателката. След като си отиде, той се приближи към двамата Елтън.
— Не знам колко дълго ще твърди това — каза той. — Но ако продължава, ще отида в затвора. А сега искам да ви заявя нещо. Ако това дете бъде изпратено в затвора — ако не признаете, че се е пожертвала за вас, няма да видя мира нито ден, нито час, докато не ви тикна и двамата зад решетките.
— Изглежда, забравяте с кого говорите! — възмути се Дора със святкащи очи.