Вратата в другия край на стаята се отвори и оттам се показа възрастен мъж, облечен в традиционни арабски одежди. Лицето му беше напрегнато. Абел го посрещна в средата на стаята, точно до озъбения леопард.
— Аз съм Саид Абдула — представи се мъжът и протегна ръка за поздрав.
Абел не се изненада, че той говореше английски. Това беше езикът на бизнеса в Саудитска Арабия.
— Аз съм Ерих Абел. — Германецът се здрависа със Саид. — Принц Мухамад ме помоли да се видя с вас. Каза ми, че двамата с него сте много близки приятели.
— С Мухамад се познаваме от деветгодишни. — Саид направи знак на госта си да седне. — Искате ли нещо за пиене?
— Едно кафе, моля. — Абел седна на един диван.
Саид натисна бутона на телефона до него, издиктува нарежданията си на арабски и седна на съседния диван. Почти моментално се появиха двама индонезийци с бели сака и количка за сервиране. Те поднесоха кафето заедно с малки чинийки със сладкиши и си излязоха така безшумно, както бяха влезли.
— Принц Мухамад е мой много добър приятел. — Саид отпи от кафето. — Според мене той е незаслужено пренебрегван от брат си, краля.
Абел веднага си каза, че е доста неразумно така открито да се изказва пред непознат подобно мнение. Винаги верен на принципа си да бъде предпазлив, той отговори:
— Изпитвам голямо уважение към принц Мухамад.
Саид понечи да вземе чинийка със сладкиш, но се отказа.
— Той разказа ли ви за моята трагедия?
Очевидно домакинът беше много припрян и изнервен.
— Не, само ми спомена, че сте му много скъп приятел, и ме помоли да му направя услуга, и да ви посетя.
Саид плесна с ръце и погледна към пустинния пейзаж на стената.
Абел отпи от кафето и реши да говори по същество:
— Господин Абдула, позволете ми да бъда откровен с вас. Не се плаша лесно и не се гнуся. Съмнявам се, че бихте могли да ме изненадате или шокирате с нещо. Кажете ми направо за какво потърсихте услугите ми и аз съм сигурен, че ще успеем да се споразумеем.
Саид погледна германеца в очите и отвърна:
— Искам да убиете един човек.
Германецът кимна спокойно, с което показа, че искането не го изненада.
— И кой е човекът, когото искате да премахнете?
— Той е американец.
Вече ставаше интересно. Абел отпи от кафето.
— Слушам ви.
— Работи за тяхното правителство.
„Работата загрубява“ — каза си Абел.
— Името му?
По челото на Абдула беше избила пот.
— Името му е Мич Рап.
Щом чу това, германецът спря да пие кафето и остави чашата с чинийката на масата, за да не забележи домакинът, че ръката му трепери.
— Мич Рап — повтори.
— Чували ли сте за него?
— Боя се, че да. Съмнявам се, че в моя бизнес има някой, който да не е чувал за него.
Нетърпелив и изнервен, Абдула не му даде много време за размисъл.
— Значи приемате задачата?
Абел почувства как сърцето му се разтуптя.
— Почакайте малко, господин Абдула. Да се убие човек като Мич Рап не е лесна задача. Трябва да се обсъдят много неща, да се уточнят подробностите, но дори и тогава не бих обещал със сигурност, че ще приема.
— Да не би да ви притеснява заплащането? Кажете ми колко ще поискате за подобна поръчка. Да се спазарим.
Трудно или не, с достатъчно подготовка можеше да бъде убит всеки, пък бил той и Мич Рап.
— Ще струва много скъпо.
Саид се приведе напред и натисна бутона на интеркома. Каза бързо нещо на арабски и секунда по-късно двама необичайно едри саудитци влязоха с четири черни куфарчета. Те оставиха куфарчетата на масата, отвориха ги пред германеца и излязоха.
— Пет милиона долара в брой, ако приемете задачата. Още пет милиона, след като я изпълните.
Абел се вторачи в парите и започна да обмисля възможностите за действие. След секунди стигна до извода, че ще е много трудно, но не и невъзможно. Разбира се, друг щеше да свърши черната работа. Детайлите можеха да бъдат уговорени и по-късно, затова се спря на мисълта за цената. И преди се беше занимавал с поръчкови убийства, но никога досега не му бяха предлагали десет милиона долара. Очевидно Рап беше засегнал много лично Абдула. Трудно беше да се оценят несметните богатства на тези саудитци, но по приблизителна преценка на Абел състоянието на Абдула възлизаше на два милиарда долара. Десет милиона бяха за него като джобни пари.
Абел съзнаваше, че ако приеме сделката, връщане назад няма да има, но той и не искаше да се отказва. Колкото и налудничаво да звучеше, убийството на Рап щеше да бъде върховно признание за неговите професионални умения. И след като беше обзет внезапно от еуфория, той реши да приеме, но първо да увеличи вече и без това щедрата цена.