Хартсбърг изсумтя:
— Да не мислите, че ни е лесно… на нас?
— За мен категорията „лесно“ не съществува, сенаторе. Говоря за правилно и неправилно.
— Е, бих искал да ви видя вас по националната телевизия как се изправяте срещу организациите на вдовиците на жертвите от единайсети септември. Да ви видя тогава как ще приложите вашето виждане за черно и бяло, добро и лошо. Журналистите ще ви изядат с парцалите.
— А вие направихте ли си труда да кажете на тези вдовици, че мъжете им са загинали, защото на никого от вас не му стискаше да нареди Осама бен Ладен да бъде ликвидиран? Казахте ли им, че през последните две десетилетия вашите партии изгубиха ценно време, за да се компрометират взаимно и превърнаха ЦРУ в поредната вашингтонска бюрокрация, поглъщаща ненаситно пари?
Хартсбърг погледна гневно човека от ЦРУ.
— Това са глупости. Вие, клоуните от Ленгли, пропиляхте милиарди и вината със сигурност не е наша.
— Мислите, че те загинаха, защото нямахме директор на Националното разузнаване ли? — Рап не му позволи да смени темата.
— ЦРУ… — Хартсбърг насочи заканително пръст към него — и цялата тази каша с абревиатури са пълен провал.
— И чия е вината за това? И двамата сте във Вашингтон повече от трийсет години. Работата ви е да контролирате. Нали сте полагали клетва, знаете думите… „Да защитавам и отбранявам“. Вашата работа е да ръководите и да се грижите кашата с абревиатури да действа ефективно. А не да ги критикувате, особено след като нищо друго не сте правили петнайсет години, освен да ги разсейвате с вашите политически коректни социални проекти.
— Вашата камбанария не е много висока. Не можете да видите голямата картина.
— Ето тук е основната ви грешка, сенаторе. Няма по-голяма картина от националната сигурност. Ако искате да налагате социални промени чрез законотворчество… правете го в Министерството на образованието, на здравеопазването, но не се заигравайте с Ленгли.
Хартсбърг потропа с пръст по масата.
— Виждали ли сте последния бюджет на Ленгли? Става дума за милиарди долари и аз искам да знам какво, по дяволите, получаваме в замяна на тези милиарди.
— Ама вие направо ме изумявате. Оплаквате се за изхарчените пари, а в същото време решавате да вкарате повече бюрокрация… повече звена във веригата… да забавите оперативната дейност още повече. Да харчите повече пари. Да направите така, че под една разузнавателна информация да се подпишат двайсетина различни началници и директори на отдели, за да стигне тя до президента. Мислите ли, че подобен подход ще разреши проблемите ни?
— Мисля, че ЦРУ пилее парите на данъкоплатците и нещо трябва да се направи, за да се събудят от летаргичния си сън.
Лицето на Рап внезапно стана спокойно и той се облегна назад.
— Сенаторе, може да се изненадате, но съм напълно съгласен с вас.
Признанието му накара двамата политици да млъкнат. Те се спогледаха объркано и тогава Уолш попита:
— Кое най-много ви притеснява в Ленгли?
— Три хиляди души загиват за една сутрин, а никой не е уволнен… — Рап погледна първо към единия сенатор, после към другия. — Виновни или не, някои хора трябваше да се простят с постовете си. И не говоря само за ЦРУ, а също за ФБР, Пентагона, Съвета по национална сигурност, Белия дом, Конгреса, Сената… Цялата ваша култура „покрий си задника“ създаде само политически помагачи, които да ви се притекат при нужда за решаване на партийни проблеми.
— Сега е мой ред да се съглася с вас — отвърна Хартсбърг и обвинително погледна към Уолш.
— Взехме решение — каза в своя защита Уолш. — Няма да търсим изкупителна жертва за случилото се. Единайсети септември беше подготвян дълго и двете партии носят вина, че не го предотвратиха.
— Нямам предвид вашите драгоценни политически партии. Говоря за пречките, които създавате пред хората, които се опитват да си вършат работата.
— Знам. Знам също, че не обичате много политиците, но трябваше да сключим това споразумение, иначе двете партии щяха да се унищожат една друга.
— И кое щеше да му е лошото?
— Противно на това, което си мислите, господин Рап, ние сме загрижени за страната — каза Хартсбърг. — Уверявам ви, че единствено поради тази причина в момента седя тук с вас на една маса.
— Ако имахте възможност, как бихте поправили курса? — попита нетърпеливо Уолш.
Рап реагира с известно подозрение:
— Питате мен… човек без абсолютно никакъв опит в администрацията и без никакво желание да става бюрократ?