Абел се изнерви. Даваше си сметка, че щом Рап измъкне необходимата му информация, за него това ще е краят.
— Държа да кажа, че не бях нищо повече от куриер. Никой не ми каза кого точно искат Рашид и Саид да убият. Само предадох плика на убийците.
Рап се обърна към Коулман:
— Защо не изнесеш другия ни приятел и не ни оставиш сами за минута?
Коулман хвана стола на саудитеца и го замъкна по дървения под и през вратата.
След като вратата се затвори, Абел каза:
— Много съжалявам за жена ти. Те стигнаха твърде далеч.
На Мич му се прииска да забие горещото желязо право в сърцето на Абел само защото спомена Ана.
— Само куриер, а?
— Точна така.
— Куриер, на когото са платили единайсет милиона долара.
Абел отново погледна надолу и настрани, след което вдигна очи към Рап.
— Моля те, повярвай ми. Аз само доставих плика. Нищо друго.
Рап стана и отиде в трапезарията. Коулман беше намерил бутилката с коняка „Луи XIII“. Като един съвременен пират, какъвто всъщност и беше, бившият „тюлен“ поиска да го запази. Рап му отговори уклончиво „може би“. Но сега му хрумна по-добра идея. Върна се до камината с красивата бутилка в ръката. Отвори я и се накани да отпие от нея. В главата му нахлуха мисли за жена му и за техния съвместен живот. И за детето, което никога нямаше да имат. Следващата му мисъл беше, че бъдещето им беше разбито и съсипано от този алчен никаквец, седнал в момента пред него.
Абел сериозно се притесни. Когато хора като Рап замълчаха, човек не можеше да очаква нищо добро от тях. Трябваше да поддържа разговора на всяка цена:
— И двамата сме професионалисти. Аз знам правилата. Професионалистът никога не убива жени и деца.
— Ти си бил копой от ЩАЗИ, който е отвличал хора срещу откуп. Не си бил никакъв професионалист. — Той надигна бутилката и отпи голяма глътка. Конякът мина гладко и само леко опари гърлото му. — На колко години е тази къща? — Огледа дървените мебели.
— Построена е през 1952 година — отвърна Абел.
Рап кимна.
— Обзалагам се, че на тази височина е доста сухо. — Наведе леко бутилката и част от коняка се изля върху дървения под и килима. Изля още.
— Какво правиш? — извика Абел.
— Подготвям твоята кремация. — Рап изля още върху килима до германеца, а после насочи струята по-близо до камината.
— Не! — изкрещя Абел. — Знам и още!
— Сигурен съм, че знаеш. Още лъжи. — Конякът стигна до пламъците и се запали. Огнената струя се плъзна от камината към килима. Рап се наведе и преобърна медния котел, пълен с подпалки. Дървата се разсипаха на пода и почти моментално се запалиха.
Абел не преставаше да крещи. Молеше за пощада.
— Не можеш да постъпиш така с мен!
— Напротив, мога — отвърна той и се насочи към вратата. Излезе навън и дори не благоволи да погледне назад. Дори не затвори след себе си. Въздухът само щеше да разпали огъня още по-силно.
Рап отпи още една глътка от коняка и го подаде на Коулман.
— Аз ще карам — каза.
Останалите се качиха в микробуса, а Рап седна зад волана на мерцедеса на Абел. Коулман се настани до него.
Бившият „тюлен“ отпи от коняка за две хиляди долара и въздъхна:
— А сега накъде?
Рап включи на скорост и отговори:
— Към Гранада, Испания.
80.
Рап погледна към имението на хълма и предположи, че копелето Рашид се крие зад високите му стени. Беше сряда следобед. Бяха пристигнали в града с население триста хиляди жители късно предната вечер. Наеха два минивана. Първата им работа беше да намерят хотел и да се наспят. От Ленгли потвърдиха казаното от Абел: Рашид беше дошъл в испанския град, за да освети наново по ислямски стара джамия, превърната в църква. Церемонията беше насрочена за петък. Рап реши да започнат с разузнаването още от сутринта.
Веднага откриха имението. Невъзможно беше да го пропуснат. То се простираше на един хълм южно от прочутата по цял свят Алхамбра. Още като младеж той беше идвал да разглежда Алхамбра. Историческият паметник, наполовина крепост и наполовина дворец, беше построен от кралете от династията Насрид — последните маври, владели Южна Испания. Именно тук те бяха водили последната си битка през 1492 година и бяха победени от войските на испанските католически монарси Фердинанд и Изабела. Според доклада на Ленгли Рашид беше купил имението прескъпо и беше налял милиони долари в него и във всеки един остатък от ислямското величие, което беше открил в града. Абел беше споменал, че това било част от грандиозния план на Рашид да върне на мюсюлманите Южна Испания.
Рап седеше зад волана на тъмносиния миниван. Погледна към лаптопа, подпрян до него, и дочете доклада, съставен от аналитиците от ЦРУ. Къщата, която Рашид беше купил, дори си имаше име. Тя датираше към дванайсети век и се наричаше „Янат ал Ариф“ — „Градината на всевишния рай“. Рап вдигна бинокъла и погледна натам.