Мъжете застинаха за миг.
— Непрекъснато повтаря, че Малик ал-Маут бил тук. — Ангелът на смъртта. — Онзи Мич Рап, за който говорехте.
Единият направо си изпусна цигарата от устата, а другите двама хвърлиха техните. Тримата се хванаха за оръжието. Двама се затичаха към Таиб, а третият се втурна към джамията при Рашид. Бодигардовете отлепиха лентата от очите на Таиб и когато един от тях го хвана за десния лакът, той зави от болка.
Коулман и Стробъл вече бяха тръгнали назад, стиснали здраво картечните си пистолети със заглушители МП-5. Рап беше въоръжен само с неговия деветмилиметров глок със заглушител и нож, но не посегна нито към пистолета, нито към ножа. Той също се оттегли. Планът му беше на косъм да се провали. Ако това се случеше, щеше да започне стрелба и Хайсби и хората му щяха да дават после обяснения.
Един от мъжете, хванали Таиб, вдигна радиостанция и се разкрещя на арабски. Рап бавно пристъпи още една крачка назад. Таиб се опитваше да говори. Рап чу, че спомена името му. Пет секунди по-късно други трима мъже изскочиха от една врата от другата страна на двора и се втурнаха по пътеката, оградена от двете страни от изящни кипариси.
„Като мухи на мед“ — каза си Рап и продължи бавно да се оттегля. Погледна към вратата на джамията и се запита защо, по дяволите, Рашид се бави толкова дълго. Не можеше да чака повече. Извади дистанционния детонатор от джоба си. Този път вместо с елече Рап беше увил цялото тяло на Таиб с парчета C-4 и беше покрил всеки квадратен сантиметър по тях със сачми. Той стигна до една колона и се спря. Погледна бързо назад, за да види къде са Коулман и Стробъл. Бяха застанали един до друг до следващата колона. Рап им посочи да се скрият зад колоната. Когато отново се обърна напред, бодигардът излезе от джамията и каза на двамата си колеги:
— Принц Мухамад пита дали сте го проверили за експлозиви.
Всички застинаха на място. Рап и без това не беше очаквал, че номерът му ще мине два пъти, но бомбата и така щеше да свърши работата си. Мъжете разтвориха сакото на Таиб и един от тях опипа кръста му. Рап застана зад голямата каменна колона и натисна бутона на дистанционното. Отекна силна експлозия, веднага след което разлетелите се на всички посоки сачми изпочупиха стъклата. Рап преброи до три и надникна иззад колоната. И шестимата бодигардове се бяха проснали на земята, а Таиб беше на парчета — главата и раменете му сочеха към вратата на джамията, а краката и задникът му бяха обърнати в противоположната посока. Останалите шестима, както и голяма част от двора, бяха покрити от останките от гръдния кош и ръцете на Таиб.
Рап прекрачи труповете и се насочи към джамията. Застана до вратата и зачака. Знаеше, че любопитството ще надделее у Рашид. Докато преброи до седем и принцът се показа.
Рап светкавично го сграбчи с лявата ръка за брадичката. Дръпна го към себе си, като в същото време заби лявото си коляно в слънчевия му сплит. Рашид падна на земята точно върху тялото на един от обезглавените бодигардове. Рап го обърна по гръб и го натисна с крак в гърдите.
Погледна го в лицето и го попита:
— Защо?
В очите на Рашид се разгоряха злостни пламъчета.
— Защото си неверник — изрече на арабски.
Рап с отвращение поклати глава.
— И жена ми ли?
В очите на саудитеца нямаше насмешка, нито страх или молба. Нищо друго, само тотално убеждение и фанатизъм.
— Тя беше също неверничка. Вие всички сте неверници.
Рап кимна и отговори:
— А ти ще отидеш в Ада.
Той взе фосфорна граната от джоба си. Устройството достигаше температура от хиляда градуса за по-малко от две секунди. Вдигна крака си от гърдите на Рашид и го ритна в корема. Саудитецът отвори широко уста, а той това и чакаше. Натика я с такава сила, че тя изпочупи предните зъби на принца и здраво заседна в устата му.
Приближи се на сантиметри от лицето му.
— Майната ти! Майната му и на твоя извратен перверзен ислям!
Издърпа халката на гранатата и си тръгна. След три секунди се чу слабо пукване, последвано от ослепителна бяла светлина. Главата на Рашид буквално се разтопи от адската топлина.
Епилог
Рап ги наблюдава в продължение на три дни от една къща на хълма. Прекалено дълго. Коулман не каза нищо. Не направи никакъв коментар, нито му предложи съвет. Бяха минали девет месеца, една седмица и три дена от смъртта на Ана. С тях бяха Уикър, Хакет и Стробъл. Досега Уикър можеше да е приключил всичко с пушката си поне десет пъти. Сутрин и вечер вятърът беше слаб. От едната тераса до другата разстоянието беше не повече от осемстотин метра и траекторията на куршума стръмно се изкачваше. За повечето щеше да е невъзможно да произведат такъв изстрел, но не и за Уикър. Снайперистът само чакаше да му даде сигнал, но дотам не се стигна.